
Двойките в Чэхія
Last updated on: 11.05.2022
Версията на английски и национален език на тази страница се поддържа от съответния координатор. Преводите на други езици се извършват и актуализират постепенно. Следователно възможните скорошни актуализации може да не са налични във версията на този език. За най-новата версия проверете версията на английски или национален език.
1.1. Кой закон се прилага във връзка с имуществото на двойката? Кои критерии/правила се използват за определяне на приложимото право? Кои международни конвенции трябва да се спазват по отношение на определени държави?
Основните разпоредби за определянето на приложимия закон могат да бъдат намерени в Закон № 91/2012, Сборник закони за международното частно право. Съгласно чл. 49, ал. 3 от Закона за международното частно право имуществените отношения между съпрузите се подчиняват на законодателството на държавата по местопребиваването на съпрузите. Ако съпрузите имат постоянно местопребиваване в различни държави, техните имуществени отношения се подчиняват на законодателството на държавата, на която и двамата съпрузи са граждани. Ако съпрузите са с различно гражданство, тези отношения се подчиняват на чешкото законодателство. Този въпрос се урежда също така и от двустранни договори за правна помощ по граждански, търговски и семейни дела, сключени между Чешката република и бившите социалистически държави (напр. договорът с България от 25.11.1976 г., договорът с Полша от 21.12.1987 г., договорът с бившата Социалистическа федерална република Югославия от 21.01.1964 г., договорът с Румъния от 11.07.1994 г.), в които свързващият фактор националност е решаващ за определянето на приложимия закон. Свързващият фактор общо местопребиваване на съпрузите се взема предвид само ако съпрузите са с различно гражданство. В договора с бившия Съветски съюз, подписан на 12.08.1982 г. (обвързващ по отношение на Русия, Молдова, Киргизстан и Грузия), и в договора с Украйна от 28.05.2001 г., като свързващ фактор се използва общото местопребиваване на съпрузите. Разпоредбите, съдържащи се в тези международни договори, се прилагат вместо законовите разпоредби.Регистрираните партньорства и сходни взаимоотношения, както и последиците от тях, включително промяна в личните и имуществени отношения на партньорите, се подчиняват на законодателството на държавата, в която е сключено регистрираното партньорство или сходната връзка (чл. 67, ал. 2 от Закона за международното частно право).
1.2. Имат ли съпрузите възможност на избор на приложимото право? Ако това е така, с какви принципи се управлява този избор (напр. избор на закони, формални изисквания, ретроспективна дейност)?
Съгласно чл. 49, ал. 4 от Закона за международното частно право, съпрузите могат да се споразумеят, че техните имуществени отношения се подчиняват:- на законодателството на държавата, на която единият от съпрузите е гражданин, или
- на законодателството на държавата, в която единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или
- в случай на недвижима собственост – на законодателството на държавата, където се намира тази собственост, или
- на чешкото законодателство.
Споразумението трябва да е изготвено от нотариус под формата на официален (автентичен) документ или в подобна форма, ако споразумението е сключено в чужбина.
2.1. Моля, опишете общите принципи: Кои вещи са част от съпружеската имуществена общност? Кои вещи са част от отделни имоти на съпрузите?
Законовият режим на съпружеската имуществена общност в Чешката република е обща собственост на съпрузите, която се регламентира от Гражданския кодекс (Закон № 89/2012 Сборник закони).По-подробно ограниченията на общата собственост могат да се видят в чл. чл. 709, 710 и 3040 от Гражданския кодекс, съгласно които общата собственост на съпрузите включва:
- Активи, придобити от единия или от двамата съпрузи по време на техния брак, с изключение на активите, които:
- служат за лични нужди на единия от съпрузите,
- са придобити като дар, наследство или по завещание само от единия съпруг, освен ако дарителят в дарението си или починалият в последната си воля не са заявили друго намерение,
- са придобити от единия от съпрузите като компенсация, която обаче не е за увреждане на негови/нейни естествени права,
- са придобити от единия от съпрузите с правен акт, отнасящ се до неговото/нейното лично имущество,
- са придобити от единия от съпрузите като компенсация за щети, унищожаване или погиване на негово/нейно лично имущество,
- са предоставени въз основа на реституционно законодателство на съпруга, който ги е притежавал преди брака или е законен наследник на техния предишен собственик.
Общата собственост на съпрузите включва и печалбата, произтичаща от лично имущество на съпруга, както и делът на съпруга в търговско дружество или кооперация, ако съпругът стане партньор в компанията или член на кооперацията по време на брака (освен ако придобиването на съответния дял не попада под едно от посочените по-горе изключения).
- Задължения, възникнали за съпрузите по време на техния брак, освен ако:
- те са свързани с активи, които са изключителна лична собственост само на единия от съпрузите и техният размер надхвърля печалбата, произтичаща от тях, или
- те са поети само от единия от съпрузите без одобрението на другия и не са въпрос на задоволяване на ежедневни или общи нужди на семейството.
2.2. Има ли правни предположения относно приписването на собственост?
Понастоящем чешкото законодателство не предвижда такава презумпция.2.3. Трябва ли съпрузите да правят опис на активите? Ако това е така, кога и как?
Няма разпоредба, която да задължава съставяне на опис на активите. Независимо от това, препоръчително е да се направи опис във връзка с разделянето на общото имущество на съпрузите в случай на неговото прекратяване (чрез прекратяване на брака или смърт на единия от съпрузите).2.4. Кой е отговорен за администрирането на собствеността? Кой има право да се разпорежда със собствеността? Може ли единият съпруг да се разпорежда/да администрира собствеността сам или е необходимо съгласието на другия съпруг е (напр. в случаи на разпореждане с дома на съпрузите)? Какъв ефект има липсващото съгласие върху валидността на една правна сделка и за изпълнението му срещу трета страна??
Двамата съпрузи (или единия от тях, в съответствие със споразумение) използват и поддържат съвместно активите, които са част от общата им собственост. Рутинното управление на активи, които са част от общото имущество, може да бъде осъществявано от всеки един от тях (напр. уреждане на общи въпроси, свързани с домакинството, плащане на регулярни задължения, като например наем и свързани услуги, храна, закупуване на обичайни потребителски стоки). По въпроси, отнасящи се до общата собственост на съпрузите, които не са обичайни (например прехвърляне на недвижим имот или на активи с по-висока стойност или ипотекиране на недвижими имоти), се изисква съгласието на двамата съпрузи. Ако единият от съпрузите откаже да даде съгласие без основателна причина или не е в състояние да изрази своята воля, своето одобрение, може да бъде заместено от съда по искане на другия съпруг. Ако единият от съпрузите действа без съгласието на другия съпруг в случаи, когато се изисква съгласието на двамата съпрузи, другият съпруг може да поиска обявяване на такъв акт за недействителен (чл. чл. 713 и 714 от Гражданския кодекс); ако той/тя обаче не поиска обявяването на такава недействителност, актът остава в сила (чл. 586, ал. 2 от Гражданския кодекс). Тези разпоредби се прилагат само ако не са изменени с брачен договор или с решение на съд.2.5. Правните сделки, извършени от един съпруг, имат ли също така обвързващ ефект за другите?
Двамата съпрузи солидарно придобиват правата и задълженията от правни действия, свързани с тяхното общо имущество, които са извършени от единия от тях в рамките на рутинното управление (чл. 713, ал. 3 от Гражданския кодекс).2.6. Кой е отговорен за задълженията, възникнали по време на брака? Кое имущество може да бъде използвано от кредитори, за да удовлетворят своите искове?
Двамата съпрузи са солидарно отговорни за задължения, свързани с тяхното общо имущество (чл. 713, ал. 2 от Гражданския кодекс). Тези задължения могат да бъдат погасени от общото имущество на съпрузите или от изключителната лична собственост на всеки от съпрузите.Брачният договор може да изключи солидарната отговорност на съпрузите за задължения, но такова споразумение има действие спрямо трети лица, само ако третото лице е съгласно с него (чл. 719, ал. 2 от Гражданския кодекс) или ако споразумението е вписано, по искане на двамата съпрузи, в публичния регистър на брачните договори (чл. 721, ал. 1 от Гражданския кодекс).
Съпрузите остават лично отговорни за задължения, които не съставляват част от общата собственост на съпрузите, т.е. по принцип за:
- задължения, свързани с тяхната изключителна лична собственост, до степента, която надхвърля печалбите от тези активи,
- задължения, поети от единия от съпрузите, без съгласието на другия и които не задоволяват ежедневни нужди на семейството,
- задължения, произтичащи от неправомерно поведение на единия от съпрузите,
- задължения към държавата и държавни органи,
- задължения, възникнали преди брака.
В едно изпълнително производство тези задължения (с изключение на задължения, възникнали преди брака) могат да бъдат погасявани не само от изключителната лична собственост на задължения съпруг, но и от общата собственост на съпрузите.
3.1. Кои разпоредби могат да бъдат променени от договор и които не могат да бъдат? Кой режим на брачна собственост може да бъде избран?
Чрез брачен договор (бъдещите) съпрузи могат да се споразумеят за режим на съпружеско имущество, различен от законния. Те могат да предвидят режим на разделност на имуществото, режим, при който общото имущество е това, което е към датата на прекратяване на брака, както и разширяване или намаляване на обхвата на общата собственост (чл. 717 от Гражданския кодекс). Договорът може да съдържа, по принцип, каквито и да са договорености, ако законът не ги забранява – по-специално той може да определи по различен начин от закона условията за включване/изключване на съществуващите и бъдещи активи в/от общата собственост. Това означава например, че съпрузите могат да се договорят, че даден актив (например недвижим имот), който е собственост само на единия съпруг, ще стане част от общото имущество на съпрузите. Брачният договор може също така да регламентира имуществените отношения в случай на прекратяване на брака с развод или поради смърт (чл. 718, ал. 1 и 2 от Гражданския кодекс). Управлението на общото имущество също може да се регламентира от брачния договор в съответствие с нуждите на съпрузите.Дори и по време на режим на разделност на собствеността обаче, договорът по същество не може да отмени изискването за съгласие на двамата съпрузи за разпоредителни действия с т.нар. семейно домакинско имущество (т.е. движимо имущество, което служи за задоволяване жизнени нужди на семейството, независимо от това дали то е обща собственост или е само на единия от съпрузите) (чл. 718, ал. 3 от Гражданския кодекс). Освен това, брачният договор не трябва да изключва от своите последици възможността на съпруга да се грижи за семейството и той не трябва да засяга правата на трети лица, освен ако третото лице не се е съгласило или ако договорът е регистриран, по искане на двамата съпрузи, в публичен регистър на брачните договори (чл. чл. 719 и 721 от Гражданския кодекс).
3.2. Какви са формалните изисквания и с кого трябва да се свържа?
Тези договори трябва да бъдат изготвени от нотариус под формата на официален (автентичен) документ (чл. 716, ал. 2 от Гражданския кодекс).3.3. Кога може да бъде сключен договорът и кога влиза в сила?
Договорът може да бъде сключен във всеки момент по време на брака, но и преди неговото сключване. В първия случай договорът влиза в сила при сключването му, а във втория – когато съпрузите законно встъпят в брак.Ако предметът на договора обаче е обект, вписан в публичен регистър (напр. недвижимо имущество), който вече е общо имущество на съпрузите или което принадлежи само на единия от тях, договорът произвежда действие в тази си част спрямо трети лица само при регистрирането му в този публичен регистър (чл. 720, ал. 2 от Гражданския кодекс). Ако съпрузите се договорят за обратно действие на определения от тях режим, това е ирелевантно.
3.4. Може ли съществуващият договор да бъде променен от съпрузите? Ако е това така, при какви условия?
Съпрузите са свободни да променят съществуващия брачен договор, ако се споразумеят за това. За новото споразумение също се изисква да бъде официален (автентичен) документ, изготвен от нотариус. Режимът на общата собственост може да бъде променен и с решение на съда (по искане на един от съпрузите). Такава промяна изисква съгласие на съпрузите или съдебно решение относно частите от общата собственост на съпрузите в съществуващия режим на съпружеска общност. И пак, тези промени произвеждат действие срещу трети лица само при определени условия.3.5. Може ли брачният договор да има обратна сила според националното законодателство на вашата страна, когато съпрузите сключат този договор по време на брак?
Не. Съгласно Раздел 716(1) от Гражданския кодекс, брачните договори не могат да имат обратно действие.4.1. Съществуват ли един или повече регистри за брачна собственост във Вашата страна? Къде са те?
В Чешката република има два регистъра на брачните договори:- Списък с актове за режим на съпружеска общност – публичен електронен регистър.
- Регистър с актове за режим на съпружеска общност – непубличен електронен регистър.
И двата регистъра се поддържат, оперират и администрират от Нотариалната камара на Чешката република.
4.2. Какви документи се регистрират? Каква информация се регистрира?
4.3. Как и кой може да получи достъп до информацията в регистъра?
Списък с актове за режим на съпружеска общностСписъкът с актовете има за цел да вписва брачните договори (или споразумения, изменящи и допълващи тези договори) и съдебни решения относно режима на съпружеска общност. Списъкът включва индекс и набор от актове.
В регистъра се вписват следните данни:
- име, фамилия, дата на раждане и местожителство на (бъдещите) съпрузи,
- датата на сключване и влизане в сила на брачния договор, конкретизиране на договорения режим по Гражданския кодекс и името, фамилията и адреса на нотариуса, изготвил договора относно режима на съпружеската имуществена общност, или
- дата на издаване и влизане в сила на съдебното решение относно режима на съпружеска имуществена общност, неговият номер, посочване на съда, който е постановил решението, и индикация за това дали съдът е анулирал или подновил общата собственост на съпрузите, дали е намалил сегашния й обхват или дали е променил режима на съпружеската имуществена общност,
- друга информация, ако е необходимо.
Наборът от актове съдържа копия от брачния договор или от решението на съда.
Брачният договор се регистрира в Списъка само ако това е предвидено в брачния договор или по искане на двамата съпрузи. От друга страна, вписването на съдебни решения относно режима на съпружеска имуществена общност е задължително, независимо от волята на съпрузите.
Списъкът е публичен и Нотариалната камара на Чешката република публикува информацията, вписана в Списъка, по начин, който дава възможност за дистанционен достъп. Всеки нотариус издава по искане на всяко лице копие от брачния договор или от решението на съда от Набора от актове, или евентуално издава потвърждение, че такъв документ не е вписан в Списъка (чл. чл. 35j – 35l от Закон № 358/1992, Сборник закони, за нотариусите и тяхната дейност („Нотариални производства“).
Регистър с актове за режима на съпружеска имуществена общност
В Регистъра на актовете се вписват и брачни договори (или споразумения, изменящи и допълващи такива договори) и съдебни решения относно режима на съпружеска имуществена общност.
В регистъра се вписват следните данни:
- име, фамилия, дата на раждане и адрес на (бъдещите) съпрузи,
- име, презиме и седалище на нотариуса, при който е депозиран брачният договор (или аналогична информация за решението на съда),
- номерът на досието и датата на договора (или аналогична информация за решението на съда),
- дата на регистрация.
До информацията в Регистъра могат да имат достъп само нотариуса, изготвил брачния договор, и Нотариалната камара на Чешката република. Регистърът служи като източник на информация относно приложимия режим на съпружеска имуществена общност само в рамките на спор за наследство след смъртта на единия от съпрузите. При поискване от нотариуса, упълномощен от съда, да действа по наследствени въпроси като представител на съда, Нотариалната камара предоставя на нотариуса информация за това дали един брачен договор (или повече договори (споразумения)), сключени от починалия, е бил регистриран и при кой нотариус е депозиран или дали е било регистрирано съдебно решение относно режима на съпружеска имуществена общност. Всички горепосочени данни се съобщават на нотариуса (чл. 35d от Нотариални производства).
4.4. Какви са правните последици от регистрацията (валидност, излагане на възражения)?
Списък с актове относно режим на съпружеска имуществена общностАко брачният договор или съдебното решение за режима на съпружеска имуществена общност са вписани в Списъка, двойката може да се позовава на тях спрямо трети страни, дори и те да не са били запознати с тяхното съдържание (чл. 35, ал. 1 от Нотариални производства).
Регистър с актове относно режим на съпружеска имуществена общност
Вписването в Регистъра не е задължително по закон. Регистърът служи единствено за информационни цели.
4.5. Може ли брачен договор, сключен в чужда държава съгласно чуждото законодателство, да бъде регистриран във вашата страна? Ако да, при какви условия или формалности?
Не. Чуждестранните брачни договори не могат да бъдат регистрирани в Чешката република.5.1. Как се разделя собствеността (вещните права in rem)?
Съгласно чешкото законодателство режимът на съпружеска общност се прекратява с развод, поради смърт на единия от съпрузите или в няколко други случая, посочени в закона. Когато режимът бъде прекратен, правата и задълженията, които досега са били общи за двамата съпрузи, ще бъдат разделени.Съпрузите (бившите съпрузи) могат да се споразумеят за начина на разделяне (което обаче не може да засяга правата на трети лица) или евентуално да поискат от съда да се произнесе по разделянето (чл. чл. 740 и 765 от Гражданския кодекс). Разделянето от съда (както и, ако е необходимо, разделянето и по споразумение между съпрузите) се основава на принципа дяловете на двамата съпрузи в активите да бъдат поделени по равно. Независимо от това, вземат се предвид следните аспекти: по-специално потребностите на децата, които са на издръжка, освен това, как всеки от съпрузите се е грижил за семейството и как той/тя е допринесъл за придобиване и поддържане на общата собственост. Същевременно, всеки от съпрузите трябва да компенсира това, което е изразходвано от общата собственост спрямо неговата/нейната изключителна лична собственост и може да поиска възстановяване на това, което той/тя е разходвал от неговата/нейната изключителна лична собственост за общата собственост (чл. 742 от Гражданския кодекс).
Ако общото имущество не е нито разделено в срок от три години от прекратяването на общата съпружеска собственост (дори и по съгласие на съпрузите), нито е подадена молба за разделяне в рамките на този срок, разделянето се извършва в съответствие с предвиденото в закона по следния начин:
- движимите материални активи са собственост на съпруга, който ги използва като собственик единствено за собствените му/й нужди, нуждите на неговото/нейното семейство или домакинство,
- другите движими и недвижими активи са съсобственост на двамата съпрузи, като техните дялове са равни (чл. 741 от Гражданския кодекс).
Същите правила се прилагат, ако общото съпружеско имущество е било ограничено от брачния договор или е прекратено.
5.2. Кой е отговорен за съществуващите дългове след развод/раздяла?
Двамата съпрузи остават солидарно отговорни спрямо трети лица за задължения, които са свързани с тяхната обща собственост и са настъпили по време на брака, тъй като разделянето на имуществото не може да засяга правата на трети лица. В противен случай третите лица могат да поискат от съда обявяване на недействителност на разделянето спрямо тях. Следователно, разделянето на задълженията произвежда действие само между съпрузите (чл. 737 от Гражданския кодекс).За задължения, свързани с изключителното лично имущество на съпрузите, съпрузите носят лична отговорност.
5.3.1. В случай на придобита съпружеска имуществена общност:
В Чешката република не съществува режим за имуществена общност с добавена стойност (community of surplus).
5.3.2. В други случаи (различни от придобита съпружеска общност)?
Всеки от съпрузите има право да поиска възстановяване на изразходените суми от общото имущество за неговата/нейната изключителна лична собственост и има право да претендира възстановяване на суми, които той/тя са изразходвали за общото имущество от неговите/нейните собствени средства (чл. 742 от Гражданския кодекс). Няма специфични правила, предвидени по закон относно това дали претенцията следва да бъде удовлетворена в пари или в натура.
В производства по наследяване, правата на собственост и задълженията на бившите съпрузи се оценяват съобразно имуществения режим, който е действал между тях (т.е. дали законов режим, договорен режим или режим, установен със съдебно решение), а също и в съответствие с инструкциите (последната воля), които са дадени от починалия съпруг относно неговото/нейното имущество в случай на неговата/нейната смърт. Ако е необходимо, се прилагат принципите за разделност на собствеността от съда, изброени в точка 5.1. Преживелият съпруг и наследниците обаче могат да се споразумеят за друго (чл. 764, ал. 1 от Гражданския кодекс).
Частта на починалия от прекратеното и разделено общо имущество (обикновено половината от прекратената обща собственост) съставлява част от неговото/нейното имущество (заедно с неговата/нейната изключителна лична собственост), която подлежи на наследяване. Преживелият съпруг и децата на починалия са наследници от първи ред, като всеки един от тях е с равни части (чл. 1635, ал. 1 от Гражданския кодекс).
Частта на починалия от прекратеното и разделено общо имущество (обикновено половината от прекратената обща собственост) съставлява част от неговото/нейното имущество (заедно с неговата/нейната изключителна лична собственост), която подлежи на наследяване. Преживелият съпруг и децата на починалия са наследници от първи ред, като всеки един от тях е с равни части (чл. 1635, ал. 1 от Гражданския кодекс).
Чешкото законодателство не предвижда какъвто и да е специален режим за съпружеска имуществена общност за мултинационални двойки.
Чешкото законодателство не предвижда какъвто и да е специален режим за имуществени отношения за партньори в регистрирано съжителство. Независимо от това, партньорите в регистрирано съжителство са свободни да регулират своите имуществени отношения чрез договор. Същото се прилага и за нерегистрирани съжителства.
Независимо от това, при наследяване преживелият партньор в регистрирано съжителство, както и децата на починалия, са наследници от първи ред, като всеки от тях е с равни части (чл. 1635, ал. 1 и чл. 3020 от Гражданския кодекс).
Независимо от това, при наследяване преживелият партньор в регистрирано съжителство, както и децата на починалия, са наследници от първи ред, като всеки от тях е с равни части (чл. 1635, ал. 1 и чл. 3020 от Гражданския кодекс).
Международна юрисдикция на чешките съдилища при бракоразводни дела (а също и в рамките на производство за обявяване на брака за недействителен и за определяне на това дали има брак или не) е налице, ако поне един от съпрузите е гражданин на Чешката република, или ако ответникът има обичайно местопребиваване в Чешката република.
Ако и двамата съпрузи са чужди граждани и ответникът няма обичайно местопребиваване в Чешката република или в друга държава-членка на Европейския съюз, и той/тя не е гражданин на държава-членка на Европейския съюз или не пребивава в Обединеното кралство или Ирландия, чешките съдилища са компетентни, ако
Компетентността да се произнася относно правата върху недвижими имоти, които се намират в Чешката република, принадлежи изключително на чешките съдилища или на други компетентни чешки публични институции (чл. 68 от Закона за международното частно право). Правомощията на съдилищата да разглеждат дела по наследяване, се придобиват, ако към момента на неговата/нейната смърт, завещателят е бил с обичайно местопребиваване в Чешката република (чл. 74 от Закона за международното частно право). Що се отнася до производства по съпружеска имуществена общност (включително разделяне на общото имущество на съпрузите след развод), компетентният орган е районният съд, в чийто район съпрузите имат или са имали последно местоживеене в Чешката република, ако поне единият от съпрузите все още живее в района на този съд. Ако няма такъв съд, компетентният орган е съдът с обща компетентност (т.е. съдът по местоживеене) на съпруга, който не е завел иска за започване на производството. Ако няма и такъв съд, компетентният орган е съдът с обща компетентност на съпруга, който завежда иска за откриване на производство (чл. чл. 373 и 383 от Закон № 292/2013, Сборник закони, за Особените съдебни производства). По дела, които нямат връзка с бракоразводно производство, компетентният орган е:
Ако и двамата съпрузи са чужди граждани и ответникът няма обичайно местопребиваване в Чешката република или в друга държава-членка на Европейския съюз, и той/тя не е гражданин на държава-членка на Европейския съюз или не пребивава в Обединеното кралство или Ирландия, чешките съдилища са компетентни, ако
- и двамата съпрузи са имали обичайно местопребиваване в Чешката република и ищецът все още обичайно пребивава в Чешката република;
- ищецът обичайно пребивава в Чешката република и вторият съпруг се присъединява към иска, или
- ищецът е с обичайно местопребиваване в Чешката република и е имал това обичайно местопребиваване най-малко една година преди предявяване на иска. (чл. 47 от Закона за международното частно право)
Компетентността да се произнася относно правата върху недвижими имоти, които се намират в Чешката република, принадлежи изключително на чешките съдилища или на други компетентни чешки публични институции (чл. 68 от Закона за международното частно право). Правомощията на съдилищата да разглеждат дела по наследяване, се придобиват, ако към момента на неговата/нейната смърт, завещателят е бил с обичайно местопребиваване в Чешката република (чл. 74 от Закона за международното частно право). Що се отнася до производства по съпружеска имуществена общност (включително разделяне на общото имущество на съпрузите след развод), компетентният орган е районният съд, в чийто район съпрузите имат или са имали последно местоживеене в Чешката република, ако поне единият от съпрузите все още живее в района на този съд. Ако няма такъв съд, компетентният орган е съдът с обща компетентност (т.е. съдът по местоживеене) на съпруга, който не е завел иска за започване на производството. Ако няма и такъв съд, компетентният орган е съдът с обща компетентност на съпруга, който завежда иска за откриване на производство (чл. чл. 373 и 383 от Закон № 292/2013, Сборник закони, за Особените съдебни производства). По дела, които нямат връзка с бракоразводно производство, компетентният орган е:
- районният съд по местоживеене на ответника, или - ако се отнася до недвижима собственост
- районният съд, в чийто район се намира имотът, или
- ако разделянето е влязло в сила във връзка с производство по наследяване – районният съд, в чийто район се разглежда делото по наследяване (чл. 88 от Гражданския процесуален кодекс).