1.1. Кой закон се прилага във връзка с имуществото на двойката? Кои критерии/правила се използват за определяне на приложимото право? Кои международни конвенции трябва да се спазват по отношение на определени държави?

Според Кодекса за международно частно право, ако съпрузите не са направили избор на приложимо право, то правото, приложимо към общите правни последици от брака по времето, когато съпрузите са сключили брак, се прилагат и към техните имуществени отношения. Общите правни последици се определят според закона на страната по общо местопребиваване на съпрузите. При липса на бщо местопребиваване, се прилага правото на държавата по общото гражданство на съпрузите. Ако съпрузите живеят в различни държави и имат различно гражданство, общите правни последици от брака се определят въз основа на закона на държавата на последното им общо местопребиваване, ако единият от съпрузите все още живее в тази държава. Ако не е възможно да се определи кое законодателство се прилага въз основа на посочените по-горе критерии, се прилага законодателството на страната, с която съпрузите са най-тясно свързани.

Ако съпрузите или един от тях са граждани на Латвия, Литва, Полша, Русия и Украйна или ако местопребиваването на съпрузите е в някоя от тези държави, се прилагат различни правила, произтичащи от международни споразумения (споразумения за правна помощ).

1.2. Имат ли съпрузите възможност на избор на приложимото право? Ако това е така, с какви принципи се управлява този избор (напр. избор на закони, формални изисквания, ретроспективна дейност)?

Според Кодекса за международно частно право, съпрузите могат да изберат законодателството, което е приложимо за техните имуществени отношения. Те могат да изберат законодателството на държавата по местопребиваване или държавата по гражданство на единия от съпрузите към момента на избор на приложимо законодателство.

2.1. Моля, опишете общите принципи: Кои вещи са част от съпружеската имуществена общност? Кои вещи са част от отделни имоти на съпрузите?

При сключването на брака съпрузите са длъжни да изберат режим на имуществени отношения. Те могат да избират между режим на имуществена общност, режим на общност на натрупано имущество и режим на имуществена разделност.

Ако съпрузите не са избрали режима на имуществени отношения при встъпването в брак или чрез сключване на договор за имуществени отношения, се предполага, че се прилага законовият режим на имуществена общност. Според този режим, имущество, придобито по време на брака, се смята за съвместна собственост на съпрузите.

В режима на имуществената общност, следните вещи се считат за отделна собственост:

• лични вещи (напр. облекло);
• имущество, собственост на единия от съпрузите преди брака;
• имущество, придобито по време на брака чрез безвъзмездно разпореждане, включително като дарение или по наследство;
• имущество, придобито на основание на право, присъщо на отделната собственост или в замяна за отделна собственост.

Разделянето на общото имущество е възможно само след прекратяване на режима на имуществена общност (или със смъртта на единия от съпрузите, при развод или чрез сключване на брачен договор, установяващ различен режим на имуществени отношения).

В рамките на режима на общност на натрупано имущество и режима на имуществена разделност не е налице общо имущество на съпрузите.

2.2. Има ли правни предположения относно приписването на собственост?

В рамките на режима на имуществена общност, имуществото се счита за включен в общото имущество на съпрузите до доказване на противното.

2.3. Трябва ли съпрузите да правят опис на активите? Ако това е така, кога и как?

Опис на имуществото не е необходимо да се прави при режим на имуществена общност и на имуществена разделност, но следва да се изготви при режим на общност на натрупаното имущество (вж. 5.3.).

2.4. Кой е отговорен за администрирането на собствеността? Кой има право да се разпорежда със собствеността? Може ли единият съпруг да се разпорежда/да администрира собствеността сам или е необходимо съгласието на другия съпруг е (напр. в случаи на разпореждане с дома на съпрузите)? Какъв ефект има липсващото съгласие върху валидността на една правна сделка и за изпълнението му срещу трета страна??

Съгласно режима на имуществена общност, съпрузите упражняват правата и задълженията, свързани с тяхното общо имущество, съвместно или със съгласието на другия съпруг. За сделки, свързани с движима собственост или право, принадлежащи към общото имущество на съпрузите, се предполага наличието на съгласие на другия съпруг (съгласието на другия съпруг не се презюмира при сделки с недвижимо имущество). Съпрузите могат да сключват сделки с общото имущество за задоволяване на ежедневните нужди на семейството сами и без съгласието на другия съпруг.

Сделка с общата недвижима собственост, извършена без съгласието на другия съпруг, е нищожна.

Съпругът/ съпругата управлява неговото/ нейното имущество самостоятелно и за собствена сметка и не се изисква съгласието на другия съпруг. Единият от съпрузите може да се разпорежда с имот, който е негова отделна собственост и служи за жилище на семейството или се ползва отделно от съпруга, който не е собственик, и да го предоставя на трети лица или да прекратява правоотношението, на което се основава ползването му, cамо със съгласието на другия съпруг, при условие че собствеността върху жилището е придобита след 01.01.2015 г. Сделка без съгласието на другия съпруг е невалидна. Това не важи за жилища, получени преди 01.01.2015 г.

Съгласно режима на общност на натрупаното имущество, имуществото, принадлежащо на съпруга(ата) е неговата/нейната отделна собственост, с която притежаващият я съпруг може да се разпорежда самостоятелно (без съгласието на другия съпруг), независимо от това дали имуществото е придобито преди или по време на брака. Въпреки това, за сключване на сделки, свързани с жилищата, използвани за осигуряване на подслон на семейството или използвани от съпруга - несобственик, се изисква съгласието на последния. Ако такава сделка се сключва без съгласието на съпруга - несобственик, тя е нищожна, а другият съпруг има правото да предяви иск срещу третото лице на основание недействителността на разпореждането.

Всеки от съпрузите управлява самостоятелно неговото/нейното отделно имущество  за своя собствената сметка.

Съгласно режима на имуществена разделност, по отношение на имуществените си взаимоотношения, съпрузите се третират като че ли не са женени и всеки от съпрузите управлява и разполага със своето имущество независимо от другия и за своя собствената сметка.

2.5. Правните сделки, извършени от един съпруг, имат ли също така обвързващ ефект за другите?

Независимо от избрания режим на имуществени отношения, съпрузите участват солидарно в задълженията, породени от сделки, сключени от единия от съпрузите за управление на общото домакинство, в интерес на децата или за покриване на други обичайни нужди на семейството (напр. ако единият от съпрузите взема заем в интерес на семейството, то другият съпруг е задължен солидарно). Сумата на сделката не може да надвишава определен лимит, съизмерим с условията на живот на съпрузите.

2.6. Кой е отговорен за задълженията, възникнали по време на брака? Кое имущество може да бъде използвано от кредитори, за да удовлетворят своите искове?

Независимо от избрания режим на имуществени отношения, съпругът носи отговорност за задълженията, направени от другия съпруг само дотолкова, доколкото другият съпруг може да представлява или да задължава съпруга(ата) чрез своето действие.

В режима на имуществена общност, съпрузите са отговорни към трети лица с тяхното отделно и съвместноимущество за следното

• задължения, които един от съпрузите е поел за задоволяване на нуждите на семейството;
• изпълнение на солидарни задължения, поети от единия от съпрузите;
• задължения, при които единият от съпрузите се е споразумял с трети лица да отговаря както с отделна, така и със съвместна собственост (необходимо е съгласието на другия съпруг).

В случай на други задължения, всеки един от съпрузите е отговорен със своето отделно имущество и с половината от неговото имущество (т.е. неговия/нейния дял). Кредиторът може да поиска разделяне на общото имущество, ако се докаже, че отделното имущество на съпруга длъжник не е достатъчно за погасяване на задълженията.

3.1. Кои разпоредби могат да бъдат променени от договор и които не могат да бъдат? Кой режим на брачна собственост може да бъде избран?

Режимите на имуществена общност, на общност на натрупаното имущество и на имуществената разделност могат да се сменят неограничен брой пъти по време на брака чрез сключване на договор за имуществени отношения.

Независимо от режима на имуществени отношения, с договора за имуществени отношения съпрузите могат да:

• прекратяват режима на имуществени отношения, избран при сключване на брака или с договора за имуществени отношения;
• избират друг законоустановен режим на имуществени отношения;
• изменят избрания режим на имуществени отношения в предвидените от закона случаи;
• посочват законодателство, приложимо към имуществените им отношения, ако съпрузите живеят в различни държави или имат различно гражданство.

В случай на режим на имуществена общност, с договор за имуществени отношения могат да се определят следните условия:

• отделни активи или определен вид активи може да бъдат обявени за обща или отделна собственост;
• неприлагане на наложените от законодателството ограничения за сделки със семейното жилище или с жилище, използвано отделно от единия съпруг (вж. 2.4.);
• правото на разпореждане с общото имущество може да бъде поверено на единия от съпрузите;
• може да се посочи, че не се изисква съгласието на единия съпруг за сделки, сключвани при осъществяване на независимата икономическа дейност на другия съпруг.

В случай на режим на общност на натрупаното имущество, с договор за имуществени отношения може да се определя следното:

• че наложените от законодателството ограничения за сделки, свързани с жилището на семейството или жилището, които се използва отделно от единия от съпрузите, не се прилагат (вж. 2.4.);
• че обхватът и изчисляването на дълготрайни активи се определя по различен начин от начина, предвиден в закона (виж 5.3).

3.2. Какви са формалните изисквания и с кого трябва да се свържа?

Съпрузите сключват договора за имуществени отношения лично, като договорът трябва да бъде изготвен и заверен от нотариус.

3.3. Кога може да бъде сключен договорът и кога влиза в сила?

Договор за имуществени отношения може да бъде сключен преди или по време на брака (в последния случай той поражда действие от деня на сключването на договора). Ако е сключен преди брака, той влиза в сила от датата на сключване на брака.

3.4. Може ли съществуващият договор да бъде променен от съпрузите? Ако е това така, при какви условия?

Съпрузите могат да изменят договора за имуществени отношения (вж. 3.1.).

3.5. Може ли брачният договор да има обратна сила според националното законодателство на вашата страна, когато съпрузите сключат този договор по време на брак?

Съгласно естонското законодателство съпрузите могат да предвидят в договора за брачна собственост, че той има обратно действие, но такъв договор би бил валиден само между тях и няма да има никакво действие спрямо трети лица.

Ако при сключването на брака съпрузите изберат режима на общност на натрупаното имущество или режима на имуществена разделност, тогава длъжностното лице по сключване на брака или нотариусът подават заявление за вписване на избрания режим в регистъра на имуществените отношения.

Ако бъдещите съпрузи не изберат имуществени отношения със заявлението за брак и не сключат договор за имуществени отношения, считано от сключването на брака имуществените им отношения ще се уреждат от разпоредбите за имуществена общност, като не се извършва вписване в регистъра на имуществените отношения.

Ако съпрузите сключат договор за имуществени отношения, информация за договора се вписва в регистъра на имуществените отношения по искане на поне единия от съпрузите на основание нотариално заверено заявление.

Ако режимът на имуществена общност или общност на натрупаните печалби бъде прекратен от съда, то тогава съдът изпраща копие от съдебното решение на Нотариалната камара за вписване в регистъра на брачната собственост.

4.1. Съществуват ли един или повече регистри за брачна собственост във Вашата страна? Къде са те?

Република Естония има един регистър на брачната собственост, който се води от Нотариалната камара.

(Закон за регистъра на брачната собственост на Естония)

4.2. Какви документи се регистрират? Каква информация се регистрира?

Следните указания се вписват в регистрационната карта: лични данни на съпрузите, режимът на имуществени отношения, изменения в правата на собственост на съпрузите, отмяна или изменение на някои вписвания, както и прилагането на естонско или чуждестранно право по отношение на правата на собственост на съпрузите и данни за договора за имуществени отношения.
Досието в регистъра е мястото, където се съхраняват документите, които представляват основание за вписване (договори за имуществени отношения, съдебни решения, заявления за извършване на вписванията и др.).

4.3. Как и кой може да получи достъп до информацията в регистъра?

Всяко лице има право да осъществява достъп до информацията, вписана в регистрационна карта в регистъра на имуществените отношения, и да получава разпечатки от тази информация. Достъп до досиетата в регистъра и разпечатки от съдържащите се в тях документи се предоставят при наличие на правен интерес.

Приема се, че правен интерес имат съпрузите, нотариусите, съдия-изпълнителите, синдиците, съдилищата и органите с надзорни правомощия.

Достъпът до съдържащата се в регистъра на имуществените отношения информация може да се осъществява в нотариалните кантори и на съответната интернет страница. При осъществяване на достъп до съдържащата се в регистъра на имуществените отношения информация в нотариална кантора се дължи нотариална такса съгласно Закона за нотариалните такси.

4.4. Какви са правните последици от регистрацията (валидност, излагане на възражения)?

Ако съпрузите изменят режима на имуществена общност или прекратят режима на имуществени отношения (вж. 3.1.), тогава това изменение има правно действие по отношение на трети лица само ако промените са вписани в регистъра на имуществените отношения или ако третото лице е знаело за съществуването на договора за имуществени отношения.

4.5. Може ли брачен договор, сключен в чужда държава съгласно чуждото законодателство, да бъде регистриран във вашата страна? Ако да, при какви условия или формалности?    

Да, брачен договор, сключен в чужда държава, може да бъде регистриран в естонския Регистър на имуществените отношения на съпрузите. За вписване в Регистъра на имуществените отношения на съпрузите въз основа на брачен имуществен договор, сключен в чужбина, съпрузите подават или писмено заявление, или заявление с електронен подпис пред нотариус (Нотариална наредба §451(3)). Документите, които не са на естонски език, се подават заедно с превода на естонски, направен от заклет преводач (Закон за Регистъра на имуществените отношения на съпрузите §8(2)).

5.1. Как се разделя собствеността (вещните права in rem)?

В случай на режим на имуществена общност, съвместната собственост е разделена между съпрузите, в съответствие с разпоредбите за прекратяване на общата собственост. Според Закона за собствеността, когато съсобствеността се прекратява, имуществото се разделя по силата на споразумение между съсобствениците. Ако не се постигне споразумение, съдът се произнася с решение.

Разделянето на общото имущество е възможно само след прекратяване на режима на имуществена общност (със смъртта на единия от съпрузите, при развод или чрез сключване на договор за имуществени отношения, установяващ различен режим на имуществени отношения). Собственост, която не е била разделена, се предполага, че е съвместна собственост на съпрузите, докато бъде разделена.

При режима на общност на натрупаното имущество и режима на имуществена разделност, няма общо имущество на съпрузите, така че няма разделение на собствеността.

5.2. Кой е отговорен за съществуващите дългове след развод/раздяла?

Прилагат се същите правила, както е описано в точки 2.5. и 2.6.

5.3. Има ли единият съпруг претенции за изравнително плащане?

Независимо от приложимия режим на имуществени отношения, ако единият от съпрузите прави по-големи парични разходи за семейството, отколкото другия съпруг, се предполага, че съпругът няма право да изисква компенсация за това, с което той/ тя са допринесли повече от другия съпруг.

Съгласно режима на имуществена общност, ако съпругът, който има право да управлява общото имущество, използва съвместната собственост в интерес на своя отделен имот, той/тя трябва да компенсира другия за стойността на използваното имущество. Обезщетението се смята за част отобщото имущество. Ако единият от съпрузите използва своето отделно имущество в полза на съвместната собственост, той/тя може да поиска стойността да се компенсира от съвместната собственост.

Съгласно режима на общност на натрупаното имущество, в края на режима на имуществени отношения съпругът(ата) има право да поиска изравняване и парична компенсация. Режимът на общност на натрупаното имущество се прекратява със смъртта на единия от съпрузите, с развод, със сключване на договор за имуществени отношения за създаване на различен режим на имуществени отношения или по решение на съда по искане на единия от съпрузите.

Частта от имуществото на всеки един от съпрузите, което се е увеличило по време на режима на общността на натрупаните печалби (придобито имущество) се компенсира.

За да може да се определи до каква степен имуществото е обект на компенсиране, се съставя опис на имуществото, принадлежащо на всеки от съпрузите, в който се описва цялото имущество на съпрузите (общо имущество), имущество на двамата съпрузи по времето на определяне на режима на имуществените им отношения (фиксирано имущество) и имущество на двамата съпрузи, придобито до края на брака или режима на имуществените отношения (придобито имущество) и стойността на това имущество.

Следните разходи не се компенсират:

• имущество, собственост на единия от съпрузите преди брака;
• имущество, придобито по време на брака безвъзмездно (като дарение или по наследство);
• правата, възникнали за единия съпругпо повод на здравословен проблем или телесна повреда, както и въз основа на държавното и задължително пенсионно осигуряване;
• имущество, придобито в замяна на имущество, което не подлежи на компенсация.

При режима на имуществена разделност, за целите на своите имуществени отношения, съпрузите се третират като че ли не са били женени един за друг. По този начин другият съпруг може да претендира за обезщетение само по общия ред (като неоснователно обогатяване, обезщетение за вреди).

В случай на наследяване при липса на завещание, преживелият съпруг наследява заедно с близките на починалия съпруг и неговия/нейния дял зависи от порядъка на роднините, които имат право да наследят (роднини в три порядъка).

Ако преживелият съпруг наследява заедно с наследниците от първия порядък (деца), той/тя има право на равен дял с децата, но следва да получи не по-малко от една четвърт от имота.

Ако преживелият съпруг наследява заедно с наследниците от втория порядък (родителите на починалите и техните деца т.е. братя и сестри на починалия), той/тя има право на половината от наследството. Ако преживелият съпруг наследява заедно с наследниците от втория порядък, то той/тя има право и на допълнителен преференциален дял от имуществото (битови предмети от общия дом).

Ако няма роднини от първия или втори порядък, тогава преживелият съпруг наследява цялото имущество.

Освен дял от имуществото, преживелият съпруг има правото да претендира и лично право на ползване на недвижимия имот, който е служил като общ дом.

Не.

Съгласно измененията на Закона за международното частно право, влезли в сила на 01.01.2024 г., имуществените права на регистрираните партньори се уреждат от правото, което те са избрали. 

Регистрираните партньори могат да изберат приложимото право, при условие че избраното право признава имуществените права на регистрираното партньорство. В такъв случай регистрираните партньори могат да изберат правото на държавата по местоживеене на единия от регистрираните партньори, правото на държавата по гражданство на единия от регистрираните партньори или правото на държавата по регистрация на регистрираното партньорство. 

Ако регистрираните партньори не са избрали приложимо право, техните имуществени права се уреждат от правото, приложимо към общите правни последици на регистрираното партньорство. Общите правни последици на регистрираното партньорство, с изключение на правото на комуникация на регистрирания партньор и правото на осиновяване при условията, предвидени в Закона за регистрираното партньорство, се определят от правото на държавата, в която е регистрирано регистрираното партньорство. Ако данните за регистрираните партньорства са вписани в регистър в няколко държави, за общите правни последици на регистрираните партньорства се прилага правото на държавата, която последна е вписала данните в регистъра. Правото на държавата, посочена в предходното изречение, се прилага занапред, считано от момента на вписване на данните в регистъра.

Със сключването на договор за регистрирано партньорство регистрираните партньори се задължават да се подкрепят и издържат взаимно. Регистрираните партньори имат равни права и задължения един спрямо друг. Те организират съвместно съжителството си, като се съобразяват с благосъстоянието на другия, и всеки от тях поема отговорностите, свързани със съжителството, по отношение на другия. 

При сключване на договор за регистрирано партньорство регистрираните партньори избират по взаимно съгласие отношения на собственост.  Видовете имуществени отношения са предвидени в Закона за семейното право и са същите като за семейните двойки.  

Небрачните съжителстващи лица, които не са регистрирали партньорството си, могат да използват други правни средства извън семейното право: те могат да създават партньорства по силата на облигационното право (прилагането на косвени договори е ограничено само до движимото имущество), да придобиват обща собственост върху имущество по силата на вещното право, да правят завещания по силата на наследственото право и т.н.

Според Гражданския процесуален кодекс на Естония, даден въпрос попада под юрисдикцията на естонски съд, ако той може да се произнесе по въпроса в съответствие с разпоредбите на юрисдикцията или въз основа на споразумение относно компетентността, освен ако друго не е предвидено със закон или международен договор. В случаите, предвидени от закона, страните могат да влизат в споразумение относно юрисдикцията. Споразумение по отношение на юрисдикцията може да включва споразумение за уреждане на спора пред конкретен съд.

По правни въпроси, свързани с имуществените отношения на съпрузите, лицата могат да се обръщат към нотариус.