Двойките в Гърция
Last updated on: 11.05.2022
Версията на английски и национален език на тази страница се поддържа от съответния координатор. Преводите на други езици се извършват и актуализират постепенно. Следователно възможните скорошни актуализации може да не са налични във версията на този език. За най-новата версия проверете версията на английски или национален език.
1.1. Кой закон се прилага във връзка с имуществото на двойката? Кои критерии/правила се използват за определяне на приложимото право? Кои международни конвенции трябва да се спазват по отношение на определени държави?
Режимът за имуществени отношения на съпрузите се урежда от правото, което се прилага за техните лични отношения веднага след като бракът се състои (чл. 14 и 15 от Гръцкия граждански кодекс, оттук нататък ГГК), а именно в следния ред: 1. правото относно общата националност на съпрузите по време на брака, ако един от тях го е запазил 2. при липса на такова, правото, свързано с тяхното общо обичайно местожителство по време на брака и 3. при липса на такова, правото, с което съпрузите имат най-тесни връзки.1.2. Имат ли съпрузите възможност на избор на приложимото право? Ако това е така, с какви принципи се управлява този избор (напр. избор на закони, формални изисквания, ретроспективна дейност)?
Съпрузите не могат да избират чрез договор правото, което да се прилага по отношение на тяхното имущество. Конвенцията от Хага от 14 март 1978 г., свързана с горепосоченото, не е ратифицирана от Гърция. Впоследствие се прилагат гръцките наредби относно международното частно право ex lege.2.1. Моля, опишете общите принципи: Кои вещи са част от съпружеската имуществена общност? Кои вещи са част от отделни имоти на съпрузите?
Съществуват две системи, уреждащи семейното имущество на съпрузите:Системата за имуществена разделност/участие в придобиването (чл. 1397-1402 от ГГК):
Тази система се прилага, ако съпрузите не са сключили договор. Системата за имуществена разделност/участие в придобиване (чл. 1397 от ГГК) установява правило, при което индивидуалното имущество на съпрузите остава незасегнато от брака. Имуществото, което съпрузите са притежавали преди брака и което те придобият след него, продължава да представлява тяхното отделно имущество и те са самостоятелно отговорни за своите собствени задължения, свързани с тяхното отделно имущество. В случай на унищожаване на брака обаче, всеки съпруг има право да участва в нарастването на имуществото на другия съпруг, което е възникнало след сключването на брака, ако той/тя е допринесъл/допринесла за това нарастване (вж. точка 5.1.).
Система на имуществена общност (чл. 1403-1415 от ГГК):
Системата на имуществена общност, която не е повсеместно разпространена, означава, че съпрузите избират да установят имуществена общност с равни дялове в имуществото на всеки, но без право всеки от съпрузите да се разпорежда с този дял от имуществото.
Вещи, обхванати от системата на имуществена общност (чл. 1405 от ГГК):
В случай че договорът не съдържа клауза относно обхвата на системата на имуществена общност, този режим ще обхваща всички вещи, които всеки от съпрузите придобие срещу заплащане по време на брака, отделно от дохода, произтекъл от имуществото, което този съпруг е притежавал преди брака. Общото имущество не включва никое от следните, дори ако са придобити срещу заплащане: 1. вещите на всеки от съпрузите, предназначени конкретно за лична употреба или за осъществяване на неговата/нейната професия и съответните принадлежности, 2. искове, посочени в членове 464 и 465 от ГГК (искове, които поради своето естество са тясно свързани с едно лице, така че те не могат да бъдат делегирани или отделени от лицето, или искове, за които е било договорено да не бъдат предмет на делегиране) и 3. права върху интелектуална собственост.
2.2. Има ли правни предположения относно приписването на собственост?
Приема се, че дадена вещ е част от съвместното имущество, ако не е доказано друго.2.3. Трябва ли съпрузите да правят опис на активите? Ако това е така, кога и как?
Съпрузите не са задължени да направят опис на вещите.2.4. Кой е отговорен за администрирането на собствеността? Кой има право да се разпорежда със собствеността? Може ли единият съпруг да се разпорежда/да администрира собствеността сам или е необходимо съгласието на другия съпруг е (напр. в случаи на разпореждане с дома на съпрузите)? Какъв ефект има липсващото съгласие върху валидността на една правна сделка и за изпълнението му срещу трета страна??
- Съгласно системата за имуществена разделност/участие в придобиване, всеки съпруг е отговорен за управлението и разпореждането със своето собствено имущество. Въпреки това един от съпрузите може да предостави на другия съпруг правата да управлява неговото индивидуално имущество, без подотчетност или задължение да предава дохода, произтичащ от управлението на това имущество, където не е договорено противното. Подобен доход се разглежда като част от задължението за допринасяне за посрещане на нуждите на семейството (чл. 1399 от ГГК).
- Съгласно системата на имуществена общност, въпросът кой ще управлява общото имущество и кой има правото да разполага с него, е предмет на договаряне между съпрузите, както и въпросът дали трябва да има право на съгласие, в случай че е договорено един от съпрузите да управлява вещите.
2.5. Правните сделки, извършени от един съпруг, имат ли също така обвързващ ефект за другите?
По принцип и при двете системи правните сделки, сключени от един от съпрузите, са обвързващи единствено за този съпруг. Въпреки това в случай на режим на имуществена общност, за задължения, възникнали за един от съпрузите по време на брака, които са свързани с управлението на съвместното имущество и с нуждите на семейството, незадлъжнелият съпруг е също отговорен (вж. точка 2.6., буква б)).2.6. Кой е отговорен за задълженията, възникнали по време на брака? Кое имущество може да бъде използвано от кредитори, за да удовлетворят своите искове?
- Съгласно системата за имуществена разделност/участие в придобиване единствено съпругът, за когото са възникнали задълженията по време на брака, е отговорен за тях. Кредиторите могат да удовлетворят своите искове единствено посредством личното имущество на задлъжнелия съпруг.
- Съгласно режима на имуществена общност, отговорността за задължения, настъпили по време на брака, които са свързани с управлението на съвместното имущество и с нуждите на семейството, принадлежи на задлъжнелия съпруг, а кредиторите могат да удовлетворят своите искове от неговото/нейното лично имущество и съвместното имущество (и, ако това имущество не е достатъчно, от личното имущество на незадлъжнелия съпруг, в размер до половината от стойността на техния иск, чл. 1410 от ГГК). В случай на лични задължения и задължения, които не са свързани с правата на задлъжнелия съпруг относно управлението на съвместното имущество, кредиторите могат да удовлетворят своите искове чрез личното имущество на задлъжнелия съпруг, и само ако това имущество не е достатъчно, те могат да удовлетворят своите искове чрез съвместното имущество, но дори тогава единствено в размер до половината от неговата стойност (чл. 1408-1409 от ГГК).
3.1. Кои разпоредби могат да бъдат променени от договор и които не могат да бъдат? Кой режим на брачна собственост може да бъде избран?
Съпрузите могат да уредят режима за своето имущество чрез договор, в който те избират да бъде приложим режимът на имуществена общност, при условие че разпоредбите на задължителното законодателство не са нарушени от подобен договор. В този договор съпрузите могат да уредят подробности, свързани с размера на съвместното имущество, как то да бъде управлявано, кога изтича и т.н. Този договор не може да се отнася до обичаи, закони, които не са в сила, или чуждестранни закони.3.2. Какви са формалните изисквания и с кого трябва да се свържа?
Формалните изисквания за приемане на режима за имуществена общност са: а) договорът трябва да има форма на автентичен акт и б) той трябва да бъде вписан в специфичния публичен регистър, специално поддържан за тази цел (чл. 1403(2) от ГГК). Съпрузите, заинтересовани в подготвянето на подобен договор, трябва да се свържат с нотариус, който да го състави.3.3. Кога може да бъде сключен договорът и кога влиза в сила?
Този договор може да бъде сключен преди или след брака и влиза в сила, когато бъде вписан в специфичния публичен регистър.3.4. Може ли съществуващият договор да бъде променен от съпрузите? Ако е това така, при какви условия?
Съпрузите могат свободно да изменят съществуващия договор при условията, посочени в точка 3.2.4.1. Съществуват ли един или повече регистри за брачна собственост във Вашата страна? Къде са те?
Член 1403(2) от ГГК налага договорът да бъде вписан в специфичен публичен регистър, за да бъде обвързващ и по отношение на трети лица.4.2. Какви документи се регистрират? Каква информация се регистрира?
Автентичният акт, в който съпрузите са избрали режима на имуществена общност, се вписва в регистъра, заедно с всички свързани аспекти, като например имена, обхват на режима за на имуществената общност и данни относно неговото прекратяване.4.3. Как и кой може да получи достъп до информацията в регистъра?
Всяко лице със законен интерес може да осъществи достъп до публичния регистър, съдържащ горепосочените регистрации.4.4. Какви са правните последици от регистрацията (валидност, излагане на възражения)?
Договорът влиза в сила и може да бъде противопоставим на трети лица, след като е вписан в специфичния публичен регистър (чл. 1403 от ГГК).5.1. Как се разделя собствеността (вещните права in rem)?
- Ако важи системата за имуществена разделност/участие в придобиване и бракът е унищожен, съпругът има право да участва в нарастването на имуществото на другия съпруг, което е настъпило след сключването на брака, ако той/тя е допринесъл за това нарастване. Приема се приносът да бъде стойност до една трета от нарастването, освен ако не е доказано друго. Същото се прилага в случай на раздяла на съпрузите за повече от три години. Придобитото от даден съпруг чрез дарение, завещание или наследство не се разглежда като част от натрупването на неговото/нейното имущество (чл. 1400 от ГГК).
- Ако е избрана системата за имуществена общност, след развода следва прекратяването на имуществения режим и, ако общите вещи са запазени, подялба на съвместното имущество. Освен ако не съществува друго споразумение за обратното, подялбата на съвместното имущество ще бъде уредена съгласно разпоредбите при прекратяване на правната общност и разпределянето на притежаваните съвместно вещи в съответствие с членове 795 и последващите. ГГК и разпоредбите в Гръцкия граждански процесуален кодекс относно разпределянето на съвместно притежаваните вещи. Съвместното имущество се разпределя чрез договор или, в случай на несъгласие, от съдилищата (чл. 1414, 798-799 от ГГК). Всеки съпруг има право да получи половината от съвместното имущество. Този иск за подялба не предявява право на давност.
5.2. Кой е отговорен за съществуващите дългове след развод/раздяла?
- Съгласно системата за имуществена общност/участие в придобиване, задлъжнелият съпруг остава отговорен за съществуващите задължения след развода. Той/тя е отговорен за тези задължения със своето лично имущество.
- Също така съгласно системата за имуществена общност, задлъжнелият съпруг остава отговорен за съществуващите задължения след развода. Въпреки това в случай на задължения, възникнали за задлъжнелия съпруг по време на брака, които са свързани с управлението на съвместното имущество и с нуждите на семейството, вещните права на кредиторите върху съвместните вещи не са засегнати от разпределянето на съвместното имущество, което следва след прекратяване на системата на имуществена общност (чл. 803 от ГГК).
5.3. Има ли единият съпруг претенции за изравнително плащане?
Не съществува задължителен иск за изравнително плащане. Въпреки това има възможност за внасяне на подобен иск посредством разпоредбите, свързани с необосновано обогатяване.- Съгласно системата за имуществена разделност/участие в придобиване, преживелият съпруг наследява поне част от имуществото на починалия съпруг или въз основа на разпоредбите в завещанието, или въз основа на разпоредбите, свързани със случаите с липса на завещание. Съгласно разпоредбите за случаите с липса на завещание, съпругът получава една четвърт от имуществото, в случай че има деца. Ако няма деца, той/тя наследява половината от имуществото, заедно с братята и сестрите на починалия или техните деца и родителите на починалия, или в тяхно отсъствие – бабите и дядовците, чичовците и братовчедите от първа линия. Ако няма други родствени връзки, той/тя наследява цялото имущество (чл. 1820-1821 от ГГК). Въпреки че починалият е оставил своето завещание, преживелият съпруг има право на своя законен дял от имуществото, което възлиза на половината от незавещания дял, съответен за него/нея.
- Съгласно системата на имуществена общност, в случай на смърт на един от съпрузите, режимът се прекратява и преживелият съпруг получава своя дял от съвместното имущество. Освен това, той/тя наследява част от дела на починалия съпруг от съвместното имущество и личното имущество на последния в съответствие или с разпоредбите на завещанието, или в съответствие с разпоредбите, свързани със случаите на липса на завещание, по начина, посочен по-горе. За да може преживелият съпруг да наследи съгласно горепосоченото, починалият съпруг не трябва да е внесъл молба за развод с другия съпруг преди своята смърт (чл. 1822 от ГГК).
Не.
Закон 3719/2008 внася идеята за „споразумение за свободно съжителство“, което може да бъде сключено само от пълнолетни хетеросексуални лица. Членове 1 до 13 постановяват условията и формалностите за съставяне и прекратяване на подобно споразумение за свободно съжителство и също така урежда имуществените отношения на партньорите и въпросите, свързани с издръжка и родителски грижи, и предвижда правата за наследство, произтичащи от подобно споразумение. Подобни споразумения трябва да бъдат съставени във формата на автентични актове.
Член 6 от този закон конкретно представя следните възможности:
Член 6 от този закон конкретно представя следните възможности:
- Ако партньорите не включат някакво конкретно разпоредба в споразумението за свободно съжителство по времето, когато споразумението е в сила, те подлежат на режима на имуществена разделност както за вещи, придобити преди споразумението, така и за вещи, придобити след това през времето, когато споразумението е в сила, или
- партньорите могат да посочат в споразумението за свободно съжителство, че всички вещи, които са придобити в бъдеще по времето, през което споразумението е в сила, ще принадлежат на двамата в равни дялове, или
- партньорите могат да посочат в споразумението че, ако споразумението бъде прекратено, всяка страна ще внесе иск срещу другата за вещите, придобити по времето, през което споразумението е в сила, ако той/тя е допринесъл/допринесла за тяхното придобиване. Този иск не може да възникне за наследниците на бенефициента, нито да бъде присъден или наследен от тях, но може да се предяви спрямо наследниците на лицето, което поема задължението. Искът ще бъде недопустим две години след прекратяването на споразумението.
- Доколкото са засегнати правата за наследство на преживелия съпруг, или на база на липса на завещание и воля, член 11 (разпоредба на задължителното право) постановява, че:
- В случаите, когато споразумението за свободно партньорство се прекратява поради смъртта на единия партньор, преживелият партньор ще право да наследи незавещано имущество, възлизащо на една шеста от имуществото, ако има деца, на една трета, ако има наследници от друга линия, и на цялото имущество, ако няма роднини на починалия, които могат да бъдат посочени като наследници при липса на завещание.
- Въпреки посоченото от починалия в неговото завещание, преживелият партньор ще има право на своя законен дял от имуществото, което възлиза на половината от незавещания дял, съответен за него/нея.
- Не съществуват разпоредби, уреждащи имуществените права на нерегистрирани съжителства.
Гръцките съдилища имат юрисдикция да отсъждат при спорове, свързани с двойки от различна националност, където гръцкото международно частно право постановява това, с други думи – когато случаят има значителна връзка с Гърция.
Като цяло гръцките съдилища имат юрисдикция, когато ответникът има постоянно пребиваване в Гърция. В случай че ответникът няма постоянно пребиваване нито в Гърция, нито в чужбина, районният съд е компетентен по отношение на неговото пребиваване (чл. 3 и 22 и последващите от Гражданския процесуален кодекс).
В случай на брачни дела е компетентен районният съд на последно общо пребиваване на съпрузите (чл. 39 от Гражданския процесуален кодекс). Гръцките съдилища винаги са компетентни за страни, притежаващи гръцка националност (чл. 611 и 612 Гражданския процесуален кодекс).
Като цяло гръцките съдилища имат юрисдикция, когато ответникът има постоянно пребиваване в Гърция. В случай че ответникът няма постоянно пребиваване нито в Гърция, нито в чужбина, районният съд е компетентен по отношение на неговото пребиваване (чл. 3 и 22 и последващите от Гражданския процесуален кодекс).
В случай на брачни дела е компетентен районният съд на последно общо пребиваване на съпрузите (чл. 39 от Гражданския процесуален кодекс). Гръцките съдилища винаги са компетентни за страни, притежаващи гръцка националност (чл. 611 и 612 Гражданския процесуален кодекс).