Двойките в Италия
Last updated on: 11.05.2022
Версията на английски и национален език на тази страница се поддържа от съответния координатор. Преводите на други езици се извършват и актуализират постепенно. Следователно възможните скорошни актуализации може да не са налични във версията на този език. За най-новата версия проверете версията на английски или национален език.
1.1. Кой закон се прилага във връзка с имуществото на двойката? Кои критерии/правила се използват за определяне на приложимото право? Кои международни конвенции трябва да се спазват по отношение на определени държави?
Освен ако съпрузите не се договорят друго, тяхното семейно имущество е предмет на правото, приложимо към техните лични отношения, т.е.:- тяхното национално прецедентно право, ако съпрузите имат едно и също гражданство;
- правото на държавата, в която се води основно техният семеен живот, ако те имат различно гражданство или няколко общи гражданства (чл. 29 и 30 от Закон № 218 от 31.5.1995 г.).
Италия не е ратифицирала никакви международни конвенции по този въпрос.
1.2. Имат ли съпрузите възможност на избор на приложимото право? Ако това е така, с какви принципи се управлява този избор (напр. избор на закони, формални изисквания, ретроспективна дейност)?
Да, съпрузите могат да избират приложимото право. Те могат да се договорят тяхното имущество да се урежда от правото на държавата, на която поне един от тях е гражданин или от правото на държавата, в която поне един от тях живее. Изискванията за формалната валидност и валидността на съдържанието от споразумението относно избора на право се уреждат от правото, което е избрано или от това на мястото, където е сключено споразумението (чл. 30 от Закон № 218 от 31.5.1995 г.).Писмената форма е минималното формално изискване. Споразумението може да бъде сключено или изменено по всяко време; няма ретроактивен ефект и споразумението може да се съдържа в досието по отразяване на брака.
2.1. Моля, опишете общите принципи: Кои вещи са част от съпружеската имуществена общност? Кои вещи са част от отделни имоти на съпрузите?
законовият режим на имуществени отношения е имуществената общност (чл. 159 от Италианския граждански кодекс (ГК)).Законовата имуществена общност урежда наличието на имуществена общност, лично имущество и отложена имуществена общност.
Имущество, придобито от съпрузите след техния брак, без значение дали индивидуално или съвместно, формира част от имуществената общност, с изключение на личното имущество и имуществото, което спада към отложената имуществена общност (чл. 177 от ГК).
Следното е част от личното имущество:
- а. имущество, придобито преди брака или преди приемането на режима на имуществена общност;
- б. имущество, придобито след брака като подарък или наследство, освен ако в автентичния акт за подаръка или в завещанието не посочено, че това се добавя към имуществената общност;
- в. имущество, което е изключително за лична употреба на някой от съпрузите, и негови аксесоари;
- г. имущество, необходимо на някой от съпрузите за осъществяване на неговата професия;
- д. имущество, получено като компенсация за щети, както и пенсия, свързана с частична или пълна загуба на трудоспособност;
- е. имущество, придобито с цената на прехвърляне или размяна на имуществото, посочено по-горе, при условие че е изрично указано към момента на придобиване.
За всяко имущество, посочено в букви в), г), е) по-горе, ако имуществото е движимо или недвижимо и регистрирано в специфичния имуществен регистър, и е било придобито след брака, за да бъде изключено от имуществената общност, изключването трябва да бъде декларирано към момента на придобиване и в присъствието на другия съпруг (чл. 179 от ГК).
Следното трябва да се разглежда като отложена имуществена общност:
- плодовете от личното имущество на даден съпруг и постъпленията от неговите/нейните индивидуални дейности, при условие че те са все още съществуват към момента на прекратяване на общността (чл. 177, букви б) и в) от ГК);
- имущество, предназначено за функционирането на дадена фирма на един от съпрузите, ако фирмата е била учредена след брака, както и нарастването на дадена фирма, учредена преди брака, при условие че те все още съществуват към момента на прекратяване на общността (чл. 178 от ГК).
Отложената общност се прилага единствено към момента, в който имуществената общност се прекратява и, в зависимост от преобладаващото научно тълкуване, не посочва действително съдружие за стоки и права, а само право на кредит на един от съпрузите, който да бъде изплатен от другия (собственик), равностоен на половината от стойността на имуществото. Ако не е постигнато съгласие за тази стойност, тя ще бъде определена от съдия.
При условията на наследяване, това представлява задължение на починалия съпруг, което да бъде изплатено на преживелия съпруг.
2.2. Има ли правни предположения относно приписването на собственост?
Ако липсва доказателство за противното, движимото имущество трябва да се счита част от имуществената общност (чл. 195 от ГК).2.3. Трябва ли съпрузите да правят опис на активите? Ако това е така, кога и как?
Не се изисква съпрузите да съставят опис.2.4. Кой е отговорен за администрирането на собствеността? Кой има право да се разпорежда със собствеността? Може ли единият съпруг да се разпорежда/да администрира собствеността сам или е необходимо съгласието на другия съпруг е (напр. в случаи на разпореждане с дома на съпрузите)? Какъв ефект има липсващото съгласие върху валидността на една правна сделка и за изпълнението му срещу трета страна??
Имуществената общност може да бъде администрирана индивидуално от съпрузите.Въпреки това, осъществяването на действия по извънредно администриране и уговаряне на договори, с което се предоставят или придобиват права на ползване, подлежат съвместно на двамата съпрузи. Също така правата за представляване в съдебни процедури за съответните действия, принадлежат съвместно на двамата съпрузи (чл. 180 от ГК).
В случай на публично регистрирано движимо или недвижимо имущество, дадено действие по предоставяне (продажба и др.), за което липсва необходимото съгласие от другата страна, както се изисква, може да бъде анулирано, и може да бъде предизвикано действие от съпруга, чието съгласие е било необходимо, в рамките на една година от датата, на която той/тя е узнал за съответния акт, и във всеки случай в рамките на една година от датата на преписа; във всеки друг случай, съпругът, действащ без съгласието на другия съпруг трябва, при изискване на последния, да възстанови имуществената общност в състоянието, в което е била преди осъществяването на този акт или, ако това е невъзможно, да изплати равностойна сума (чл. 184 от ГК).
Даден съпруг не може да разполага със своя собствен дял от имуществената общност до момента, в който режимът за имуществена общност не бъде законно прекратен.
В случай че някой от съпрузите откаже да предостави съгласието си или той/тя не присъства или е възпрепятстван по друг начин, другият съпруг може да получи разрешение от съдия за изпълнението на необходимите действия (чл. 181 и 182 от ГК). Освен това, съдията може да изключи един от съпрузите от администрирането, ако той/тя се е доказал в качеството си на лош администратор (чл. 183 от ГК). В случаите на абсолютна и относителна неправоспособност или лошо администриране от един от съпрузите, съдията може да обяви съдебна подялба на имуществото, което представлява една от причините за прекратяване на режима на имуществена общност (чл. 193 от ГК).
Относно личното имущество и отложената имуществена общност, собственикът ще може да извършва всички дейности по администриране и разпореждане самостоятелно (чл. 185 от ГК).
Няма специфични законови разпоредби по отношение на семейното жилище или специфична гаранция за съпруг, който не е собственик.
2.5. Правните сделки, извършени от един съпруг, имат ли също така обвързващ ефект за другите?
Действията по обичайно администриране на съвместно имущество могат да бъдат осъществявани от всеки съпруг отделно (чл. 180 от ГК). С имуществената общност се отговаря за задължения, договорени в интерес на семейството, дори ако някой от съпрузите ги е причинил отделно (чл. 186 от ГК).2.6. Кой е отговорен за задълженията, възникнали по време на брака? Кое имущество може да бъде използвано от кредитори, за да удовлетворят своите искове?
Когато кредиторите не могат да получат пълно удовлетворяване чрез личното имущество, се отговаря с имуществената общност, в размер до стойността, съответстваща на дела на задлъжнелия съпруг, за всякакви задължения, договорени след брака от един от съпрузите при изпълняването на каквито и да било действия, надхвърлящи обикновеното администриране без съгласието на другата страна (чл. 189 от ГК).Личните кредитори на един от съпрузите, дори ако задължението е произтекло преди брака, може да получи удовлетворение допълнително чрез имуществената общност, в размер до стойността, съответстваща на дела на задлъжнелия съпруг. В случаи на негарантирани задължения, кредиторите на имуществената общност имат предимство пред личните кредитори на даден съпруг (чл. 189 от ГК).
Кредитори на задължения, свързани с имуществената общност, могат допълнително да внесат иск по отношение на личното имущество на всеки от съпрузите, в размер до половината от иска, когато се докаже че имуществената общност е недостатъчна (чл. 190 от ГК).
3.1. Кои разпоредби могат да бъдат променени от договор и които не могат да бъдат? Кой режим на брачна собственост може да бъде избран?
Режимът на имуществена общност може да бъде изменен чрез споразумение между съпрузите (чл. 210 от ГК). Изборът на режим на имуществена разделност може да бъде деклариран също и в досието за отразяване на брака (чл. 162 от ГК).Законът предвижда два типа условни имуществени режима: имуществена разделност и условна имуществена общност.
Режимът на имуществена разделност е изцяло различен от законовия режим: всеки съпруг запазва изключителна собственост и правото да използва и администрира имущество, придобито преди и след брака без изключения, и трябва да отговаря за своите задължения със собственото си имущество (чл. 215 и 217 от ГК).
Ако съпрузите са придобили имуществото съвместно, то е предмет на обичайните разпоредби за съвместно имущество.
Режимът за условна имуществена общност, не толкова разпространен, е изменен законен режим на имуществена общност. Неговото съдържание може да бъде свободно определено от съпрузите, които обаче нямат право да:
- се позовават широко на закони или обичаи, от които не зависят, но трябва да посочат конкретно съдържанието на договора, който урежда техните отношения;
- включат в режима на условна имуществена общност личното имущество, посочено в букви в), г) и д) в точка 2.1.;
- се отклоняват от разпоредбите относно администрирането на съвместното имущество и равенството на дяловете по отношение на имуществото, което ще бъде предмет на условната имуществена общност (чл. 210 от ГК).
Въпреки че не представлява условен режим и се отнася единствено за определено посочено имущество, законодателят също така урежда наследствен фонд. С този фонд, който може да съществува съвместно с режима на общност или на разделност, един от съпрузите, двамата от тях или трето лице могат да заделят специфично публично регистрирано движимо или недвижимо имущество или прехвърляеми инструменти, с цел посрещане на нуждите на семейството. Подобно имущество подлежи на конкретно уреждане, свързано с неговото администриране, и не подлежи на изпълнение на задължения, за които кредиторът е уведомен, че са договорени за цели, различни от посрещането на семейните нужди (чл. 167 и следващите).
3.2. Какви са формалните изисквания и с кого трябва да се свържа?
Споразумението трябва да бъде сключено в присъствието на двама свидетели под формата на автентичен акт или ще бъде обявено за незаконно.Изборът на режим на имуществена разделност може да бъде деклариран също и в досието за отразяване на брака (чл. 162 от ГК).
3.3. Кога може да бъде сключен договорът и кога влиза в сила?
Споразумението може да бъде сключено по всяко време, преди или след брака. Ако е сключено предварително, то влиза в сила при отразяване на брака. Ако е сключено след това, влиза в сила незабавно.Във всеки случай то може да бъде използвано спрямо трети лица, ако има анотация в полето на досието по отразяване на брака, което се завежда в архивите на гражданския регистър (чл. 162 от ГК).
3.4. Може ли съществуващият договор да бъде променен от съпрузите? Ако е това така, при какви условия?
Споразумението може да бъде изменено по всяко време под формата на автентичен акт (чл. 163 от ГК). Закон № 142 от 10.5.1981 г. премахна необходимостта от одобрение от съда при промяна на споразумението. Все още се изисква одобрение само за изменения по споразумения, сключени чрез автентичен акт преди 7.5.1981 г.3.5. Може ли брачният договор да има обратна сила според националното законодателство на вашата страна, когато съпрузите сключат този договор по време на брак?
Съгласно италианското законодателство преди влизането в сила на Регламенти 2016/1103 и 1104 на ЕС не е било възможно да се приложи обратно действие към брачните договори. Чл. 22, алинеи 2 и 3 от гореспоменатите регламенти признават сега на съпрузите възможността изрично да установят в споразумението промяна на приложимото право по отношение на техните имуществени права. Тази опция е възможна само ако промяна с обратна сила на приложимото законодателство не компрометира правата на трети страни, произтичащи от такъв закон.Законовият режим, противно на условните режими, е направен публичен по така наречения „негативен“ начин, в смисъл, че се приема и разглежда като приложим спрямо трети лица поради факта, че няма анотация за обратното в полето на досието при отразяване на брака. Условните режими се превръщат в публични посредством анотация в полето на досието при отразяване на брака, заведен в писмен вид или в електронни архиви, съхранявани в гражданския регистър (чл. 69 от президентски указ № 396 от 3.11.2000 г.).
Италианският „regime pubblicitario” позволява отбелязването на споразуменията в „registri dello stato civile” (регистри на гражданското състояние) от страни на брачния акт. Брачните договори трябва преди всичко да отговарят на формата, предвидена от законодателството на държавата, въз основа на което са съставени, и да отговарят на всички други формалности, необходими, за да бъдат изпълними в Италия (напр. полагане на апостил според изискванията на страната на произход). Тогава бракът очевидно трябва да бъде отбелязан в „registro dello stato civile“ на Италия. За да спази изискванията за регистрация, чл. 22 от гореспоменатия DPR разпорежда, че предвид установеното от международните конвенции, документите, написани на чужд език, трябва да бъдат придружени от превод на италиански, който трябва да бъде „certificata conforme“ (сертифициран за съответствие) с чуждия текст от дипломатически или консулски орган, или от официален преводач, или от преводач, положил клетва пред „ufficiale dello stato civile“ за съответствието с чуждия текст. И накрая, трябва да се отбележи, че спазването на италианската регистрация на брачни договори, регламентирани от чуждестранно приложимо право, е възможно само ако италианският закон предвижда съдържание, поне подобно на предмета на тези чуждестранни споразумения, въз основа на принципа на „принципа на адаптация“ (istituto dell'adattamento) съгласно чл. 29 от горепосочените регламенти на ЕС. Така поради аргументиране a contrario, не би трябвало да е възможно да се спази изискването за регистрация във Франция на споразумение относно „fondo patrimoniale“ на актив, намиращ се във Франция, регулиран от италианското законодателство, тъй като френското законодателство не признава възможността за приемане на брачен договор имащ съдържание подобно на „fondo patrimoniale“.
4.1. Съществуват ли един или повече регистри за брачна собственост във Вашата страна? Къде са те?
Освен регистрацията в гражданския регистър, което определя приложимостта спрямо трети лица, в определени случаи се изисква публичното регистриране в поземления регистър (чл 2647 от ГК), но съгласно преобладаващото научно мнение, това може да приеме формата на обикновено публично известие без значение за неговата приложимост спрямо трети лица.4.2. Какви документи се регистрират? Каква информация се регистрира?
Сред всичко останало, трябва да се отбележи следното в полето на досието при отразяване на брака, заведено в гражданския регистър (чл. 162 от ГК, чл. 69 от президентски указ 396/2000): датата на споразумението, нотариусът, който е съставил автентичния документ, данните на договарящите се страни или изборът на режим на разделност, изборът на право, решението за прекратяване на брака или съдебната подялба на имущество. Молбата за анотацията на споразумението трябва да бъде направена от нотариуса, който е съставил автентичния акт.4.3. Как и кой може да получи достъп до информацията в регистъра?
Всеки има право да се консултира с гражданския регистър.4.4. Какви са правните последици от регистрацията (валидност, излагане на възражения)?
Ефектът от публичната регистрация е да се направи режимът на имуществени отношения приложим спрямо трети лица.4.5. Може ли брачен договор, сключен в чужда държава съгласно чуждото законодателство, да бъде регистриран във вашата страна? Ако да, при какви условия или формалности?
Системата за публична регистрация (regime pubblicitario) на брачните договори в Италия е регламентирана от чл. 162 от Гражданския кодекс и от DPR от 3 ноември 2000 г., номер 396 и позволява действието на разпоредбите относно противопоставянето им срещу трети страни, както е предвидено в член 28 от Регламенти на ЕС 2016/1103 и 1104.Италианският „regime pubblicitario” позволява отбелязването на споразуменията в „registri dello stato civile” (регистри на гражданското състояние) от страни на брачния акт. Брачните договори трябва преди всичко да отговарят на формата, предвидена от законодателството на държавата, въз основа на което са съставени, и да отговарят на всички други формалности, необходими, за да бъдат изпълними в Италия (напр. полагане на апостил според изискванията на страната на произход). Тогава бракът очевидно трябва да бъде отбелязан в „registro dello stato civile“ на Италия. За да спази изискванията за регистрация, чл. 22 от гореспоменатия DPR разпорежда, че предвид установеното от международните конвенции, документите, написани на чужд език, трябва да бъдат придружени от превод на италиански, който трябва да бъде „certificata conforme“ (сертифициран за съответствие) с чуждия текст от дипломатически или консулски орган, или от официален преводач, или от преводач, положил клетва пред „ufficiale dello stato civile“ за съответствието с чуждия текст. И накрая, трябва да се отбележи, че спазването на италианската регистрация на брачни договори, регламентирани от чуждестранно приложимо право, е възможно само ако италианският закон предвижда съдържание, поне подобно на предмета на тези чуждестранни споразумения, въз основа на принципа на „принципа на адаптация“ (istituto dell'adattamento) съгласно чл. 29 от горепосочените регламенти на ЕС. Така поради аргументиране a contrario, не би трябвало да е възможно да се спази изискването за регистрация във Франция на споразумение относно „fondo patrimoniale“ на актив, намиращ се във Франция, регулиран от италианското законодателство, тъй като френското законодателство не признава възможността за приемане на брачен договор имащ съдържание подобно на „fondo patrimoniale“.
Раздялата и разводът водят до прекратяване на режима на имуществени отношения (чл. 191 от ГК).
В случаите на прекратяване на условен режим на имуществена общност (вж. точка 3.1.) се прилагат горепосочените разпоредби по отношение режима на имуществена общност, като в същото време се вземат предвид евентуални дерогации, посочени от съпрузите.
В случаи на прекратяване на режим за имуществена разделност (вж. точка 3.1.), имуществото остава предмет на обичайните имуществени разпоредби.
Наследственият фонд (вж. точка 3.1.) ще бъде прекратен при анулиране или унищожаване на брака. Ако има малолетни деца, фондът ще продължи да съществува докато последното дете достигне възрастта за законно пълнолетие и съдията може да предостави дял от имуществото на фонда на малолетните, за използване или притежание (чл. 171 от ГК).
5.3.2. В други случаи (различни от придобита съпружеска общност)?
В случай на режим на имуществена общност, всеки съпруг трябва да възстанови в имуществената общност сумите, които той/тя е изтеглил от нея и които не са били използвани за удовлетворяване на общи задължения. Всеки съпруг може да изиска изплащане на сумите, които са били изтеглени от неговото/нейното лично имущество и използвани за имуществената общност (чл. 192 от ГК).
5.1. Как се разделя собствеността (вещните права in rem)?
В случаи на прекратяване на (законовия) режим на имуществени отношения, вещите и отговорностите трябва да бъдат разделени по равно след изпълнението на останало възстановяване или изплащания (чл. 191 и последващите от ГК, вж. също точка 5.3.) Останалата имуществена общност ще бъде уредена чрез обичайните разпоредби за съвместно имущество. Ако съпрузите не могат да постигнат съгласие по отношение на подялбата на имуществената общност, това ще бъде решено от съдия. При липса на доказателството за противното, движимото имущество се счита част от имуществената общност (чл. 195 от ГК). По отношение на нуждите на децата и тяхното попечителство, съдията може да учреди плодоползване в полза на някой от съпрузите на дял от имуществото, който принадлежи на другия съпруг (чл. 194 от ГК).В случаите на прекратяване на условен режим на имуществена общност (вж. точка 3.1.) се прилагат горепосочените разпоредби по отношение режима на имуществена общност, като в същото време се вземат предвид евентуални дерогации, посочени от съпрузите.
В случаи на прекратяване на режим за имуществена разделност (вж. точка 3.1.), имуществото остава предмет на обичайните имуществени разпоредби.
Наследственият фонд (вж. точка 3.1.) ще бъде прекратен при анулиране или унищожаване на брака. Ако има малолетни деца, фондът ще продължи да съществува докато последното дете достигне възрастта за законно пълнолетие и съдията може да предостави дял от имуществото на фонда на малолетните, за използване или притежание (чл. 171 от ГК).
5.2. Кой е отговорен за съществуващите дългове след развод/раздяла?
Отговорността за задължения, произтичащи от режима на имуществена общност, не се променя с прекратяването на режима.5.3. Има ли единият съпруг претенции за изравнително плащане?
5.3.1. В случай на придобита съпружеска имуществена общност:- Трябва ли искът да бъде удовлетворен от разплащателни средства или чрез непарична вноска?
- Как се оценява иска?
- Какъв е размерът на изравнителното плащане?
- Кога се предписва иска?
5.3.2. В други случаи (различни от придобита съпружеска общност)?
В случай на режим на имуществена общност, всеки съпруг трябва да възстанови в имуществената общност сумите, които той/тя е изтеглил от нея и които не са били използвани за удовлетворяване на общи задължения. Всеки съпруг може да изиска изплащане на сумите, които са били изтеглени от неговото/нейното лично имущество и използвани за имуществената общност (чл. 192 от ГК).
Смъртта на съпруг/а води до прекратяване на режима на имуществени отношения с последиците, представени в точка 5. В допълнение преживелият съпруг има право да получи дял от имуществото на починалия съгласно закона за наследяването.
Не.
Системата на имуществена общност се прилага и за регистрираните партньорства, освен ако партньорите не изберат договор за собственост (и, както в случая на брак, те имат възможност да изберат разделяне на своите активи). Закон 76/2016 г. се прилага и по отношение на регистрираните партньорства, разпоредбите относно наследяването при липса на завещание, запазения дял, лишаването от права, разделението на имуществото и семейния договор. Параграф 21 (Закон 76/2016 г.) предвижда членовете относно наследяването при липса на завещание, запазения дял и лишаването от права да се прилагат и за партньорите в регистрирано партньорство.
Компетентност имат само съдилищата. По принцип италианските съдилища имат юрисдикцията, когато ответникът има местожителство (местожителството е мястото, където той/тя е установил основния кръг на своя бизнес и интереси; чл. 43 от ГК) или живее (пребиваването е мястото, където дадено лице обичайно живее; чл. 43 от ГК) в Италия (чл. 3 от Закон № 218 от 31.5.1995 г.).
В допълнение италианските съдилища имат юрисдикция също и по въпроси, свързани с невалидност и анулиране на брака, лична раздяла и унищожаване на брак, ако един от съпрузите е италиански гражданин или ако бракът е отразен в Италия (чл. 32 от Закон № 218 от 31.5.1995 г.).
В допълнение италианските съдилища имат юрисдикция също и по въпроси, свързани с невалидност и анулиране на брака, лична раздяла и унищожаване на брак, ако един от съпрузите е италиански гражданин или ако бракът е отразен в Италия (чл. 32 от Закон № 218 от 31.5.1995 г.).