1.1. Кой закон се прилага във връзка с имуществото на двойката? Кои критерии/правила се използват за определяне на приложимото право? Кои международни конвенции трябва да се спазват по отношение на определени държави?

Режимът на имуществени отношения се урежда от правото на държавата, където и двамата съпрузи имат местожителство („местожителство“ е мястото, където дадено лице пребивава обичайно, с намерението да остане и което то посочва като центъра на своите лични, социални и икономически интереси). Ако съпрузите имат местожителство в различни държави, ще се прилага правото на държавата, на която и двамата са граждани. Ако съпрузите никога не са имали общо местожителство и са граждани на различни държави, се прилага правото на държавата, където е сключен брака (чл. 1.28(1) от Гражданския кодекс (оттук нататък ГК)).

1.2. Имат ли съпрузите възможност на избор на приложимото право? Ако това е така, с какви принципи се управлява този избор (напр. избор на закони, формални изисквания, ретроспективна дейност)?

Съпрузите могат да избират приложимото право. Съпрузите могат да изберат правото на държавата, в която и двамата имат или ще имат местожителство в бъдеще, или правото на държавата, на която един от съпрузите е гражданин (чл. 1.28(2) от ГК)).

2.1. Моля, опишете общите принципи: Кои вещи са част от съпружеската имуществена общност? Кои вещи са част от отделни имоти на съпрузите?

Имуществото, придобито от съпрузите след започване на техния брак, ще бъде част от тяхната имуществена общност, както и сред другото – доходът и плодовете, събрани от личното имущество на съпруга, или доходът от работа или интелектуални дейности, събран след започването на брака. Личното имущество на всеки съпруг ще се състои от:

• имущество, придобито отделно от всеки съпруг преди започването на брака
• имуществото, придобито от наследство или подарък по време на брака, освен ако завещанието или договорът за дарение посочва, че имуществото ще бъде част от имуществената общност;
• личните вещи на даден съпруг (облекло, вещи, придобити за професията на съпруга);
• правата върху интелектуална или индустриална собственост, с изключение на доход, произтекъл от тези права;
• фондове и движима собственост за личния бизнес на един от съпрузите, различни от фондове и движима собственост, използвани в бизнес, ръководен съвместно от съпрузите;
• плащания по щети и компенсации, получени от един от съпрузите за непарична щета или лично нараняване, плащания като финансова помощ за специфични цели и други ползи, свързани конкретно с един от съпрузите, права, които могат да бъдат прехвърлени;
• имущество, придобито с лични фондове или произтичащо от продажба на лично имущество с изричното намерение на съпруга към момента на придобиване да го придобие като лично имущество (чл. 3.89(1) от ГК). 

2.2. Има ли правни предположения относно приписването на собственост?

Цялото имущество трябва да се счита за имуществена общност, освен ако не е посочено, че то е лично имущество на един от съпрузите (чл. 3.88(2) от ГК).

2.3. Трябва ли съпрузите да правят опис на активите? Ако това е така, кога и как?

Съпрузите не са задължени да съставят опис на вещите.

2.4. Кой е отговорен за администрирането на собствеността? Кой има право да се разпорежда със собствеността? Може ли единият съпруг да се разпорежда/да администрира собствеността сам или е необходимо съгласието на другия съпруг е (напр. в случаи на разпореждане с дома на съпрузите)? Какъв ефект има липсващото съгласие върху валидността на една правна сделка и за изпълнението му срещу трета страна??

Имуществената общност ще бъде използвана, управлявана и разпореждана чрез взаимно споразумение на съпрузите (чл. 3.92(1) от ГК). При сключване на сделки се счита, че даденият съпруг има съгласието на другия, с изключение на случаите, при които сключването на сделка изисква писмено съгласие от другия съпруг (чл. 3.92(3) от ГК). Сделки, свързани с разпореждането или залагането на движимо имущество от имуществената общност или правата за него, както и сделки по отчуждаване на фирма или ценни книжа от общността, или залагане на вещни права за тях, може да бъде осъществено единствено от двамата съпрузи, с изключение на случаи, при които на един от съпрузите е предоставено пълномощно от другия съпруг да сключва подобна сделка (чл. 3.92(4) от ГК).

Ако дадена сделка е сключена без съгласието на другия съпруг, другият съпруг може да потвърди сделката в рамките на месец от датата, на която той/тя е научил за сделката (чл. 3.92(6) от ГК). Сделките, направени без съгласието на другия съпруг и непотвърдени от него/нея по-късно, могат да бъдат оспорени чрез действие от този съпруг в рамките на една година, на датата, на която той/тя е научил за сделката, при условие че е доказано, че другата страна по сделката е била недобросъвестна (чл. 3.96(1) от ГК). Сделките, които е трябвало да бъдат осъществени с писмено съгласие на другия съпруг или могат да бъдат да бъдат направени само съвместно от двамата съпрузи, могат да бъдат обявени за невалидни, независимо дали насрещната страна е била добросъвестна или недобросъвестна, с изключение в случаите, когато един или и двамата съпрузи са използвали измама при осъществяването на сделката или са укрили факти пред институции, отговарящи за публичните регистри, или други институции, или длъжностни лица. В подобни случаи сделката може да бъде обявена за невалидна единствено ако другата страна по сделката е била недобросъвестна (чл. 3.96(2) от ГК).

2.5. Правните сделки, извършени от един съпруг, имат ли също така обвързващ ефект за другите?

При сключване на сделки се счита, че даденият съпруг има съгласието на другия, с изключение на случаите, при които сключването на сделка изисква писмено съгласие от другия съпруг (чл. 3.92(3) от ГК).

2.6. Кой е отговорен за задълженията, възникнали по време на брака? Кое имущество може да бъде използвано от кредитори, за да удовлетворят своите искове?

Следните задължения трябва да бъдат освободени от имуществената общност на съпрузите:

• задължения, свързани със залагане на имущество, придобито в съвместна собственост, която е съществувала към момента на придобиване или е била създадена по-късно;
• задължения, свързани с разходите по управление на имуществена общност;
• задължения, свързани с издръжката на домакинството;
• задължения, свързани с юридически разходи, където действието е свързано с имуществена общност или с интересите на семейството;
• задължения, произтичащи от сделки, осъществени с един от съпрузите със съгласието на другия или потвърдени от последния допълнително, както и задължения, произтичащи от сделки, за които не се е изисквало съгласие от другия съпруг, при условие че сделките са направени в интерес на семейството (чл. 3.109(1) от ГК).

Когато имуществената общност не е достатъчна за исковете на кредиторите, за които съпрузите са солидарно отговорни, исковете се удовлетворяват от личното имущество на съпрузите (чл. 3.113 на ГК).

3.1. Кои разпоредби могат да бъдат променени от договор и които не могат да бъдат? Кой режим на брачна собственост може да бъде избран?

Съпрузите ще имат право да посочат в брачен договор, че:

• имущество, придобито преди и по време на брака, ще представлява лично имущество на всеки съпруг;
• лично имущество, придобито от даден съпруг преди брака, се превръща в имуществена общност след регистрацията на брака;
• имущество, придобито по време на брака, ще бъде частично разделена имуществена общност (чл. 3.104(1) от ГК).

В своя брачен договор съпрузите могат да посочат, че един от тези режими на имуществени отношения ще се прилага за цялото имущество или само за определена част от специфична движима собственост (ч. 3.104(2) от ГК).

В своя брачен договор съпрузите могат да определят режима на имуществени отношения едновременно спрямо своето налично и бъдещ имущество (чл. 3.104(3) от ГК).

Даден брачен договор може да съдържа посочване на права и задължения, свързани с управлението на имуществото, взаимна издръжка, участие в подсигуряването на нуждите на семейството и разходи, както и процедурата за подялба на имущество в случай на развод и други дела, свързани с взаимните имуществени отношения на съпрузите (чл. 3.104(4) от ГК).

3.2. Какви са формалните изисквания и с кого трябва да се свържа?

Брачният договор трябва да бъде сключен пред нотариус и регистриран в Регистъра на брачните договори (вж. точка 4.) (чл. 3.103 от ГК).

3.3. Кога може да бъде сключен договорът и кога влиза в сила?

Брачният договор може да бъде съставен преди регистрирането на брака (предбрачен договор) или по всяко време след регистрирането на брака (следбрачен договор). Брачният договор, съставен преди регистрирането на брака, влиза в сила на деня на регистрирането на брака. Следбрачният договор влиза в сила на датата, на която е съставен, освен ако споразумението не посочва друго (чл. 3.102 от ГК).

3.4. Може ли съществуващият договор да бъде променен от съпрузите? Ако е това така, при какви условия?

Брачният договор може да бъде изменен или прекратен чрез взаимно съгласие на съпрузите по всяко време пред нотариус, с разрешение от съда (чл. 3.103(2), чл. 3.106(1) от ГК).

3.5. Може ли брачният договор да има обратна сила според националното законодателство на вашата страна, когато съпрузите сключат този договор по време на брак?

В Литва брачният договор може да бъде сключен преди или след регистрацията на брака. Брачният договор, сключен преди регистрацията на брака, влиза в сила от датата на регистрация на брака. Брачният договор, сключен след регистрацията на брака, влиза в сила от сключването му, освен ако в договора не е предвидено друго.

Брачният договор и неговите изменения могат да се използват срещу трети лица само ако договорът и неговите изменения са вписани в регистъра на брачните договори. Промените в брачния договор нямат обратно действие.

4.1. Съществуват ли един или повече регистри за брачна собственост във Вашата страна? Къде са те?

В Литва съществува регистър на брачните договори; регистърът се управлява от Централната служба за ипотеки.

4.2. Какви документи се регистрират? Каква информация се регистрира?

В регистъра се вписват брачни договори и подялба на имущество.

Регистърът трябва да включва представяне на датата на брачния договор, данни относно страните по договора, дата или положение, при което договорът влиза в сила, данни относно имуществото, предмет на споразумение по приложимия режим, както и режим на имуществени отношения (ал. 14 от Разпоредби относно регистъра за брачни договори).

Регистърът трябва да включва представяне или на договора, или съдебното решение по отношение на подялбата на имуществената общност, данни относно страните по договора или данни за лицата, чието имущество се поделя, въз основа на съдебното решение, данни относно имуществото, предмет на потвърден договор или съдебно решение при подялба, и приложимия режим (ал. 15 от Разпоредби относно регистъра за брачни договори).

4.3. Как и кой може да получи достъп до информацията в регистъра?

Извлечения от регистъра ще бъдат представяни писмено, по електронна поща, по обикновена поща или посредством други комуникационни средства, или лично (ал. 63 от Разпоредби относно регистъра за брачни договори).

Данни от регистъра ще бъдат предоставяни за всяко лице, посочващо разумна и законна причина за използване на данните (ал. 67 от Разпоредби относно регистъра за брачни договори).

4.4. Какви са правните последици от регистрацията (валидност, излагане на възражения)?

Даден брачен договор и измененията му могат да бъдат противопоставени на трети страни, при условие че имат регистрация в Регистъра за брачни договори. Това правило няма да се прилага, ако към момента на сделката, третото лице е знаело за брачния договор и неговите изменения (чл. 3.103(3) от ГК).

4.5. Може ли брачен договор, сключен в чужда държава съгласно чуждото законодателство, да бъде регистриран във вашата страна? Ако да, при какви условия или формалности?    

В Литва е възможно регистрирането в регистъра на брачните договори на брачен договор, който е сключен в чужбина. 

Брачен договор, сключен в чужда държава, може да бъде регистриран в регистъра на брачните договори, ако поне една от страните има личен идентификационен код, предоставен от Регистъра на населението на Литва, и личният идентификационен код е посочен в брачния договор.

Един от съпрузите или съжителстващите лица, които желаят да регистрират брачен договор или да впишат изменения в договор, одобрен в чужда държава, както и да впишат прекратяването на такъв договор, може да подаде данните в Регистъра на брачните договори лично или чрез упълномощено лице, по пощата или по електронен път.

Всички данни и документи, предоставени в Регистъра на брачните договори, следва да бъдат на литовски език. Ако документите не са написани на литовски език, трябва да бъде приложен превод, одобрен в съответствие с процедурата, установена с правни актове. Брачен договор, сключен в чужда държава, трябва да бъде заверен с апостил или легализиран.

5.1. Как се разделя собствеността (вещните права in rem)?

Приема се, че дяловете на съпрузите в имуществената общност са равни (чл. 3.117(1) от ГК).

Преди подялбата на имуществената общност на съпрузите първо трябва да се установи имуществената общност и съответното лично имущество на съпрузите. Имуществената общност трябва да бъде използвана първо за плащане на задълженията, които са дължими и са платими от това имущество. В случаите, когато балансът на имуществената общност е положителен, той се разделя по равно между съпрузите, с изключение на случаите, посочени в Гражданския кодекс (чл. 3.118 от ГК).

5.2. Кой е отговорен за съществуващите дългове след развод/раздяла?

Съпрузите остават отговорни за съвместни задължения след развод като съдлъжници.

5.3. Има ли единият съпруг претенции за изравнително плащане?

В случай че стойността на имуществото, предоставено от съда на един от съпрузите, е по-голяма от неговия/нейния дял в съвместното имущество, този съпруг е задължен да изплати компенсация на другия съпруг (чл. 3.117(3) от ГК).

В случай на смърт на един от съпрузите, преживелият съпруг има право на половината от имуществената общност (чл. 52 от Закона за нотариалната професия). Освен това преживелият съпруг има право на наследство съгласно наследяване без оставяне на завещание, заедно с наследниците (ако има такива) от първа или втора степен на родство. Заедно с наследниците от първа степен на починалия (децата), той/тя ще наследи една четвърт от наследството, ако няма повече от три наследници от този съпруг. Ако има повече от трима наследници, съпругът ще наследи в равни дялове с другите наследници. Ако съпругът наследи с наследници от втора степен (родители и внуци), той/тя има право на половината от наследството. Ако няма наследници от първа и втора степен, съпругът ще наследи цялото имущество по наследството (чл. 5.13 от ГК).

Не.

Разпоредбите на Гражданския кодекс на Република Литва по отношение на съжителство без регистриране на брак или по отношение на регистрираните съжителства не са влезли още в сила

Съдилищата на Република Литва ще имат юрисдикция върху семейни дела, при условие че един от съпрузите е поданик на Република Литва или е лице без поданство с местожителство в Република Литва (чл. 784(1) от Гражданския процесуален кодекс на Република Литва (оттук нататък ГПК)). Ако двамата съпрузи имат местожителство в Република Литва, техните семейни дела ще се разглеждат изключително от съдилищата в Република Литва (чл. 784(2) от ГПК). Съдилищата на Република Литва също така ще имат юрисдикция върху семейни дела дори ако двамата съпрузи са чужди поданици, но и двамата имат местожителство в Република Литва (чл. 784(3) от ГПК).

Дела, свързани с недвижимо имущество, намиращо се в Република Литва, ще се разглеждат изключително от латвийските съдилища (чл. 786 от ГПК).

Делото ще се разглежда от районния съд по местожителството на ответника (чл. 26 и 29 от ГПК).