
Двойките в Люксембург
Last updated on: 11.05.2022
Версията на английски и национален език на тази страница се поддържа от съответния координатор. Преводите на други езици се извършват и актуализират постепенно. Следователно възможните скорошни актуализации може да не са налични във версията на този език. За най-новата версия проверете версията на английски или национален език.
1.1. Кой закон се прилага във връзка с имуществото на двойката? Кои критерии/правила се използват за определяне на приложимото право? Кои международни конвенции трябва да се спазват по отношение на определени държави?
Освен ако не е избрано друго от съпрузите, приложимото правото по отношение на режима на имуществени отношения съответства на правото на тяхното гражданство, ако те имат общо гражданство. Ако те имат различно гражданство, режимът на имуществени отношения се урежда от правото на държавата, в която двамата съпрузи установят своето обичайно пребиваване след брака (член 4 от Конвенцията от Хага от 14 март 1978 г. относно приложимото право за режимите за имуществени отношения, чиито разпоредби се транспонират в правото на Люксембург със закона от 17 март 1984 г.).1.2. Имат ли съпрузите възможност на избор на приложимото право? Ако това е така, с какви принципи се управлява този избор (напр. избор на закони, формални изисквания, ретроспективна дейност)?
Бъдещите съпрузи, дори ако имат общо гражданство, могат да направят регулиран и ограничен избор за приложимото право спрямо режима на своите имуществени отношения. Те могат да посочат едно от следните права: правото на държавата, на която някой от двамата бъдещи съпрузи е гражданин към момента на определяне на правото; правото на държавата, в която някой от бъдещите съпрузи има обичайно пребиваване към момента на посочване на правото; правото на първата държава, в която един от съпрузите установи ново обичайно пребиваване след брака (членове 3 и 6 от Конвенцията от Хага).Посочването на приложимото право трябва да бъде изразено чрез изрично определяне, във формата, постановена за брачните договори, или произтичаща от необходима последица от разпоредбите от даден брачен договор (членове 11 и 13 от Конвенцията от Хага). Член 1387 от Гражданския кодекс (Code civil – ГК) постановява, че посоченото право не трябва да противоречи на приетите принципи на моралност или чл. 1388 и последващите от Гражданския кодекс.
2.1. Моля, опишете общите принципи: Кои вещи са част от съпружеската имуществена общност? Кои вещи са част от отделни имоти на съпрузите?
Законовият режим на имуществени отношения е режимът на имуществена общност, наричана също така общност с увеличена стойност (член 1400 от ГК). Този режим прави разлика между съвместното имущество и отделното имущество на всеки от съпрузите.Съвместното имущество се състои от придобивки, т.е. вещи, които са получени в резултат от професионалните приходи на съпрузите, плодовете и дохода от техните лични вещи и вещи, придобити срещу заплащане от всеки от съпрузите по време на брака (член 1401 от ГК).
Отделното имущество се състои от вещи, които вече са били притежавани от съпрузите към деня на отбелязване на брака, вещи, придобити от един от съпрузите по време на техния брак посредством наследство или подарък (член 1405 от ГК), и вещи от лично естество, придобити по време на брака и разглеждани като част от отделното имущество на един от съпрузите (член 1404 от ГК).
2.2. Има ли правни предположения относно приписването на собственост?
Съгласно член 1402 от Гражданския кодекс всяко имущество, движимо или недвижимо, се смята част от съвместното имущество освен ако не бъде доказано, че е част от отделното имущество на съпрузите в съответствие с дадена разпоредба в закона.В съответствие с член 1421-1, алинея 4 от Гражданския кодекс съвместното имущество, което никой от съпрузите не може да докаже, че е придобил индивидуално по време на брака, се счита придобито от двамата съпрузи.
2.3. Трябва ли съпрузите да правят опис на активите? Ако това е така, кога и как?
Не съществуват разпоредби, уреждащи съставянето на опис. Въпреки това, за да се избегнат бъдещи спорове, съставянето на нотариален опис може да бъде полезно.2.4. Кой е отговорен за администрирането на собствеността? Кой има право да се разпорежда със собствеността? Може ли единият съпруг да се разпорежда/да администрира собствеността сам или е необходимо съгласието на другия съпруг е (напр. в случаи на разпореждане с дома на съпрузите)? Какъв ефект има липсващото съгласие върху валидността на една правна сделка и за изпълнението му срещу трета страна??
Всеки съпруг може да администрира, за се ползва и да разполага със своето или нейното отделно имущество (член 1428 от ГК), предмет на ограничени по член 215 от Гражданския кодекс, който постановява, че съпрузите не могат да разполагат отделно правата, в случай че това е жилището на семейството или с части от неговото обзавеждане. Всеки съпруг управлява самостоятелно и се разпорежда свободно с имуществото, което представлява имуществената общност, по негова/ нейна собствена инициатива (член 1421 от ГК).Даден съпруг не може да разполага с имуществото, придобито по време на брака без съгласието на другия съпруг (член 1421-1 от ГК).
В случай че един от съпрузите управлява, ползва или се разпорежда самостоятелно с движимо имущество, което той или тя притежава индивидуално, се счита, че той/тя има правата да осъществява това действие самостоятелно, във връзка с трети страни и действайки добросъвестно. Това правило не се прилага за безвъзмездни сделки. Тази разпоредба не се прилага също и за частите от обзавеждане, посочени в член 215, параграф 2 от Гражданския кодекс, или за материално движимо имущество, което по своето естество дава повод за повдигане на презумпцията за собственост на другия съпруг поради неговото лично естество (член 222 от ГК).
Всеки съпруг е отговорен за каквито и да било грешки, свързани с неговото или нейното управление (член 1421-1, параграф 3 от ГК). Ще се прилага законовият режим за гражданска отговорност. В случай на измама или злоупотреба с права, може да бъде внесена молба за анулиране на сделката, осъществена от един от съпрузите по отношение на дадена вещ от съвместното имущество. Молбата за анулиране може да бъде направена от другия съпруг в рамките на две години от датата, на която той/тя е узнал/а за съответната сделка, но не по-късно от две години след прекратяването на общността (член 1427 от ГК).
2.5. Правните сделки, извършени от един съпруг, имат ли също така обвързващ ефект за другите?
Всеки съпруг може индивидуално да сключва договори по отношение на поддържането на домакинството или отглеждането на децата. Всяко задължение при това, възникнало за един от съпрузите, обвързва солидарно и другия. Солидарните задължения не възникват в случай на разходи, които са ясно прекомерни по отношение на стила на живот на домакинството, спрямо пълноценността или безполезността на сделката, или спрямо добросъвестността или недобросъвестността на договарящата трета страна. Те не възникват за задължения в резултат от покупки на лизинг, когато те не са сключени със съгласието на двамата съпрузи (член 220 от ГК).2.6. Кой е отговорен за задълженията, възникнали по време на брака? Кое имущество може да бъде използвано от кредитори, за да удовлетворят своите искове?
Всеки съпруг е отговорен за своите лични задължения (член 1410 от ГК).За лични задължения, кредиторите ще имат право да предизвикат процедури по отношение на отделното имущество на съпруга, за който е възникнало задължение, и по отношение на имуществото, придобито индивидуално от него/нея по време на брака (членове 1411 до 1413 от ГК).
За задължения, възникнали индивидуално от само един от съпрузите, кредиторите могат да се ползват от цялото съвместно имущество и от отделното имущество на съпруга, за когото е възникнало задължението. По принцип те могат да не се ползват от отделното имущество на съпруга, поради когото не са възникнали задължения, докато подобно задължение не възникне лично, съвместно или солидарно от двамата съпрузи, или ако съпругът, на когото това задължение не принадлежи, не е действал като поръчител (членове 1412 до 1414 от ГК).
3.1. Кои разпоредби могат да бъдат променени от договор и които не могат да бъдат? Кой режим на брачна собственост може да бъде избран?
Съпрузите не са задължени да спазват законовия режим, а са свободни да приемат брачен договор, адаптиран за тяхното лично положение.Гражданският кодекс определя три основни категории договорни режими:
- режим на имуществена общност,
- режим на имуществена разделност,
- режим на участие в общност с увеличена стойност.
Всички договорни режими са базирани на принципа, че съпрузите са свободни да приемат режим на имуществени отношения по свой избор. Въпреки това, тяхната свобода на избор в това отношение зависи от известни ограничения, тъй като те трябва да следват определени принципи.
По тази начин брачният договор може да влезе в противоречие с общоприетите принципи на моралност (член 1387 от ГК), да се отклони от правилата, уреждащи родителските права, законното администриране и настойничеството (член 1388 от ГК) или да бъде свързан с уредбите на дадено споразумение, или да предизвика отказване от право, което ще има като последица промяна в законовия ред за наследяване (член 1389 от ГК). Разпоредбите в членове 212 до 226 от Гражданския кодекс трябва да бъдат изцяло съблюдавани, с изключение на тези, които постановяват прилагането на режими за имуществени отношения.
Общностните режими са посочени в член 1497 и последващите от Гражданския кодекс. Съпрузите могат да избират между определен брой режими на имуществени отношения, най-известният от които е режимът за универсална имуществена общност, уреден в член 1526 от Гражданския кодекс. В случай на универсална имуществена общност, всяко настоящо и бъдещо имущество, едновременно движимо или недвижимо, е част от съвместното имущество. Следователно съпрузите нямат отделно имущество, единствено изключение правят вещите, които поради своето естество са имущество на един от съпрузите. Всички съпружески задължения са общи и двамата съпрузи са солидарно отговорни за тях. Това се прилага дори за задължения, възникнали за един от съпрузите, преди брака.
Режимът на имуществена разделност се урежда от членове 1536 до 1541 от Гражданския кодекс. С този режим съпрузите принципно нямат съвместно имущество. Цялото имущество принадлежи или на единия, или на другия съпруг. Всеки съпруг запазва правата за администриране, ползване и свободно разреждане със своето лично имущество и е отговорен за каквито и да било задължения, възникнали за него, било то преди или след брака (член 1536 от ГК). Единственото изключение са задълженията, възникнало за някой от съпрузите по отношение на поддържането на домакинството или отглеждането на децата.
Режимът на участие в общност с увеличена стойност се урежда от членове 1569 до 1581 от Гражданския кодекс. Всеки съпруг запазва правата за администриране, ползване и свободно разпореждане на своето лично имущество. По време на брака, този режим функционира така, както ако съпрузите бяха избрали режима на имуществена разделност, и до момента до неговото прекратяване, той функционира като режим на общност (член 1569 от ГК).
3.2. Какви са формалните изисквания и с кого трябва да се свържа?
Всички брачни договори трябва да бъдат съставяни пред нотариус (член 1394 от ГК). Следователно е от съществено значение свързването с нотариус за съставянето на подобен акт.3.3. Кога може да бъде сключен договорът и кога влиза в сила?
Брачният договор може да бъде сключен или преди, или по време на брака. Ако е съставен преди брака, договорът може да влезе в сила едва в деня на сключване на брака (член 1395 от ГК). Ако е сключен по време на брака, той влиза в сила между страните от датата на сключването му (член 1397, параграф 2 от ГК).3.4. Може ли съществуващият договор да бъде променен от съпрузите? Ако е това така, при какви условия?
След като договорният или законовият режим на имуществени отношения е бил в сила за две години, съпрузите могат чрез нотариален акт и в рамките на определени ограничения, да внесат промени, които те считат за подходящи по него, или дори да го променят изцяло (член 1397, параграф 1 от ГК).3.5. Може ли брачният договор да има обратна сила според националното законодателство на вашата страна, когато съпрузите сключат този договор по време на брак?
Не.4.1. Съществуват ли един или повече регистри за брачна собственост във Вашата страна? Къде са те?
В Люксембург, брачните договори са публични чрез вписване на извлечение от договора в гражданските регистри в прокурорската служба и вписването му в досие (членове 1018, 1026, 1126 и последващите от новия граждански процесуален кодекс (НГПК)).Съществува специфичен режим за брачни договори, които уреждат разпределянето в случай на преживяване, на цялото или на част от имуществото, състоящо се от имотите на съпрузите, или които позволяват дерогация от законното разпределяне на общността и които са регистрирани в отдела за регистрация на земи и имоти на Люксембург (Administration de l’Enregistrement et des Domaines).
Накрая, ако един от съпрузите е търговец или търговец на дребно, в Търговския и дружествен регистър на Люксембург трябва да бъде вписано извлечение от брачния договор (член 1020, параграф 5 от НГПК).
4.2. Какви документи се регистрират? Каква информация се регистрира?
В регистрите се попълват също и следните данни: молби за разделяне на имущество, нотариални актове, постановления относно режим на имуществени отношения и по-конкретно всички изменения в него (без това да е в ущърб на предстоящото прекратяване на предишната общност, ако е приложимо).4.3. Как и кой може да получи достъп до информацията в регистъра?
Копия на извлеченията, пазени в гражданските регистри, могат да бъдат издавани на всеки, който подаде молба за тях. Ако към досието е добавена индикация за изтриване, копията от извлеченията, пазени във въпросния регистър могат да бъдат издавани едва след разрешението на държавния прокурор (член 1129 от НГПК). Извлеченията от търговския и дружествения регистър може да бъде разглеждан директно на страницата или да бъде поръчан онлайн (www.rcsl.lu).4.4. Какви са правните последици от регистрацията (валидност, излагане на възражения)?
Законовите последици от регистрацията варират в зависимост от това дали се отнасят до самите страни или до трети лица. Между страните, измененията ще влязат в сила от датата на нотариалния акт. За трети лица изменението влиза в сила три месеца след като регистрацията е направена в досието, освен при договаряне на съпрузите с трети лица, като са информирали последните за измененията (член 1397, параграф 2 от ГК). Въпреки това изменението не е обвързващо по отношение на кредитори, чиито права са придобити преди изменението (член 1397, параграф 3 от ГК).4.5. Може ли брачен договор, сключен в чужда държава съгласно чуждото законодателство, да бъде регистриран във вашата страна? Ако да, при какви условия или формалности?
Да. В този случай са необходими „acte de dépôt“, както и превод.5.1. Как се разделя собствеността (вещните права in rem)?
Общността се прекратява с развод (член 1441 от ГК). При прекратяване, всеки от съпрузите по същия начин поема обратно притежанието на своето отделно имущество, ако то все още съществува, или имуществото, с което то е заместено (член 1467 от ГК).Ако впоследствие е създадена сметка за възстановяване, проследяваща възстановяването, което е дължимо от общността на всеки съпруг и което съпрузите дължат по отношение на общността (член 1468 от ГК).
Впоследствие се предприема разпределяне (член 1475 и последващите от ГК). При липса на мирно уреждане, съдът ще отсъди между страните.
5.2. Кой е отговорен за съществуващите дългове след развод/раздяла?
Ако задължението е възникнало за един от съпрузите индивидуално, той/тя може да бъде съден/а за цялата сума на задължението. Другият съпруг може да бъде съден за половината от задължението, с изключение на случаите на солидарна отговорност (членове 1482 и 1483 от ГК). Даден съпруг не може да бъде съден за лично задължение на другия съпруг.5.3. Има ли единият съпруг претенции за изравнително плащане?
Не.Ако починалият остави деца или низходящи наследници, преживелият съпруг има право на наследство, освен ако не е посочено друго в неговото завещание или по неговата воля, възлизащо на най-малкия дял, предназначен за законно дете, при условие че това не е по-малко от една четвърт от имуществото, или плодоползването от недвижимо имущество, обитавано съвместно от съпрузите и останалото обзавеждане в него, при условие че починалият е притежавал имуществото изцяло или съвместно с преживелия съпруг (член 767-1 от ГК).
Ако починалият не остави деца или низходящи наследници, преживелият съпруг има право, освен ако не е посочено друго в завещанието, на цялото имущество при пълна собственост (член 767-2 от ГК).
Съдържанието на имуществото, както дори пълното му наличие, може да бъде повлияно от наличието на брачен договор.
Ако починалият не остави деца или низходящи наследници, преживелият съпруг има право, освен ако не е посочено друго в завещанието, на цялото имущество при пълна собственост (член 767-2 от ГК).
Съдържанието на имуществото, както дори пълното му наличие, може да бъде повлияно от наличието на брачен договор.
Не.
Законът от 9 юли 2004 г. (Mém. P. 2019 и посл., парл. док. № 4946) относно законовите последици от определени партньорства, влязъл в сила на 1 ноември 2004 Партньори, които са направили декларация за партньорство, могат да определят последиците от партньорството посредством писмено споразумение между тях. Това споразумение може да бъде включено или изменено по всяко време. Известие за изменението се изпраща до прокурорската служба в рамките на три работни дни (член 6 от закона от 2004 г.).
При липса на споразумение, декларацията за партньорство създава въпреки това права и задължения между партньорите, които в много аспекти са подобни на тези на съпрузите. Предварително посочените предписания се прилагат единствено за партньорства, декларирани съгласно член 3 от този закон ((член 1 от закона от 2004 г.). Няма специални разпоредби по отношение на режима за имуществени отношения за нерегистрирани съюзи, различни от брак.
Законът от 2004 г. бе допълнен наскоро от закона от 3 август 2010 г. (Mém. P. 2190, парл. док. № 5904), член 4-1 от който признава сключени в чужбина партньорства, което им позволява да се ползват от същите предимства като тези, предоставяни за партньорствата в Люксембург.
При липса на споразумение, декларацията за партньорство създава въпреки това права и задължения между партньорите, които в много аспекти са подобни на тези на съпрузите. Предварително посочените предписания се прилагат единствено за партньорства, декларирани съгласно член 3 от този закон ((член 1 от закона от 2004 г.). Няма специални разпоредби по отношение на режима за имуществени отношения за нерегистрирани съюзи, различни от брак.
Законът от 2004 г. бе допълнен наскоро от закона от 3 август 2010 г. (Mém. P. 2190, парл. док. № 5904), член 4-1 от който признава сключени в чужбина партньорства, което им позволява да се ползват от същите предимства като тези, предоставяни за партньорствата в Люксембург.
Общо се приема, че на международно ниво, компетентният съд се определя съгласно същите разпоредби като тези, които определят териториалната юрисдикция в националното законодателство. В зависимост от обстоятелствата, други фактори могат също за изиграят роля, като например за предоставяне на юрисдикция, място на пребиваване (място на основно установяване), националност, местоположение на имуществото и т.н.).
Във Великото херцогство Люксембург, уреждането на развод или съдебна раздяла като цяло също така урежда прекратяването и разпределянето на общността, и определя нотариус да се занимае с това.
По принцип юрисдикцията по отношение на режимите на имуществени отношения е независима от местоположението на недвижимото имущество. В резултат, съдилищата в Люксембург могат също така да наредят продажба чрез търг на имущество, намиращо се в чужбина.
Ако назначеният нотариус не може да помири страните, той/тя ще състави доклад, описващ съответните искове на страните, и ще ги насочи към съда.
Във Великото херцогство Люксембург, уреждането на развод или съдебна раздяла като цяло също така урежда прекратяването и разпределянето на общността, и определя нотариус да се занимае с това.
По принцип юрисдикцията по отношение на режимите на имуществени отношения е независима от местоположението на недвижимото имущество. В резултат, съдилищата в Люксембург могат също така да наредят продажба чрез търг на имущество, намиращо се в чужбина.
Ако назначеният нотариус не може да помири страните, той/тя ще състави доклад, описващ съответните искове на страните, и ще ги насочи към съда.