1.1. Кой закон се прилага във връзка с имуществото на двойката? Кои критерии/правила се използват за определяне на приложимото право? Кои международни конвенции трябва да се спазват по отношение на определени държави?

Личните и имуществени отношения между съпрузите са предмет на законодателството на страната, на която и двамата съпрузи са граждани (чл. 51, ​​ал. 1 от международното частно право). Ако съпрузите не са от една и съща националност, се прилага законодателството на страната, в която са установени двамата съпрузи („местожителство" е мястото, където човек остава с намерението да установи постоянното си пребиваване; член 25 от Гражданския.кодекс). Ако съпрузите не са установени в една и съща държава, се прилага законодателството на страната, в която и двамата пребивават Ако съпрузите не пребивават в една и съща държава, се прилага правото на държавата, с която съпрузите са най-тясно свързани (чл. 51, ​​ал. 2 от международното частно право).

1.2. Имат ли съпрузите възможност на избор на приложимото право? Ако това е така, с какви принципи се управлява този избор (напр. избор на закони, формални изисквания, ретроспективна дейност)?

Съпрузите могат да изберат имуществените им отношения и брачният им договор да бъдат предмет на законодателството на страната на гражданството на един от тях или на страната, където е местожителството или местопребиваването им. Те могат да избират приложимото право, преди да встъпят в брак или по време на брака (чл. 52 ал. 1 от международното частно право). Ако не го направят, брачният договор се регулира от правото, което е приложимо към личните и имуществените отношения между съпрузите в момента на сключването му (чл. 52 ал. 2 от международното частно право).

За да бъде валиден изборът на право, той трябва да приеме формата за брачните договори от избраното законодателство или това на страната, в която е направен изборът на право (чл. 52 ал. 3 от международното частно право). Съгласно полското законодателство, брачният договор трябва да приеме формата на нотариално заверен автентичен документ (чл. 73, ал. 2 от Гражданския кодекс и чл. 47 ал. 1 от Кодекса за семейството и настойничеството).

2.1. Моля, опишете общите принципи: Кои вещи са част от съпружеската имуществена общност? Кои вещи са част от отделни имоти на съпрузите?

Законовият режим на съпружески имуществени отношения представлява имуществената общност, която влиза в сила при сключване на брака. Тя включва имущество, придобито от съпрузите както индивидуално, така и съвместно по време на режима на имуществена общност. Имущество, изключено от съпружеската имуществена общност принадлежи към личната собственост на всеки от съпрузите (чл. 31, ал. 1 от Кодекса за семейството и настойничеството).

Имуществената общност включва по-специално:

1. възнаграждението, получено за работа и доходи от други дейности, насочени към печалба;
2. доход от съпружеска имуществена общност, както и от личното имущество на всеки от съпрузите;
3. финансови ползи от открит или работнически пенсионен фонд (чл. 31, ал. 2 от Кодекса за семейството и настойничеството).

Използвани от двамата съпрузи домакински уреди също са част от съпружеската имуществена общност, ако са придобити по наследство, завещание или дарение, освен ако завещателят или дарителят не е посочил друго (чл. 34 от Кодекса за семейството и настойничеството).

Личната собственост на всеки от съпрузите включва (но не само) следното:

1. имущество, придобито преди режимът на имуществена общност да е влязъл в сила, имущество, придобито от наследство, завещание или дарение, освен ако завещателят или дарителят не е посочил друго, имущество, което служи изключително за лични нужди на единия съпруг, имущество, получено като награда за лични постижения на единия съпруг, и имущество, придобито в замяна на лично такова, освен ако специални разпоредби не предвиждат друго;
2. имуществени права, произтичащи от съсобственост на имущество, предмет на отделни разпоредби (напр. съсобственост в гражданско сдружение или търговско дружество);
3. неотменими права, които само едното лице може да има;
4. имущество, получено като обезщетение за телесна повреда или увреждане на здравето, или като обезщетение за понесени вреди. Тя обаче не включва обезщетения, получени поради частична или пълна загуба на трудоспособност на съпруг или поради нарасналите му нужди или намалени перспективи за в бъдеще;
5. вземания за възнаграждение от труд или за доходи от други дейности, насочени към печалба;
6. авторски права и сродните им, права на интелектуална собственост или други права на създател (чл. 33 от Кодекса за семейството и настойничеството).

2.2. Има ли правни предположения относно приписването на собственост?

Дали конкретно имущество ще бъде включено в общността или ще бъде лично имущество, зависи от това към коя от посочените по-горе категории принадлежи, като се вземе предвид начинът, по който е придобито (виж 2.1).

2.3. Трябва ли съпрузите да правят опис на активите? Ако това е така, кога и как?

Това не се изисква. Въпреки това, винаги може да бъде съставен опис за целите на доказването.

2.4. Кой е отговорен за администрирането на собствеността? Кой има право да се разпорежда със собствеността? Може ли единият съпруг да се разпорежда/да администрира собствеността сам или е необходимо съгласието на другия съпруг е (напр. в случаи на разпореждане с дома на съпрузите)? Какъв ефект има липсващото съгласие върху валидността на една правна сделка и за изпълнението му срещу трета страна??

2.5. Правните сделки, извършени от един съпруг, имат ли също така обвързващ ефект за другите?

Всеки от съпрузите може самостоятелно да притежава и използва имуществото, които е част от имуществената общност (чл. 341 от Кодекса за семейството и настойничеството). По време на правния режим на имуществена общност никой от съпрузите не може да поиска разделянето й. Освен това, никой от съпрузите не може да се разпорежда или да се задължи да се разпорежда с дялове от съпружеска имуществена общност или с определено имущество от нея, които биха му/й се паднали при прекратяване на правния режим (чл. 35 от Кодекса за семейството и настойничеството). Съпрузите са длъжни да си сътрудничат в управлението на общото си имущество (чл. 36, ал. 1 от Кодекса за семейството и настойничеството). Всеки от съпрузите може да управлява сам имуществото, но това управление изключва описаните по-долу дейности (т.е. дейности, които изискват съгласието на другия съпруг). Съпруг може да се противопостави на управлението на съпружеска имуществена общност от другия съпруг, с изключение на действия, отнасящи се до въпроси от ежедневието, действия, които имат за цел да удовлетворяват ежедневните нужди на семейството, или действие, извършено като част от насочена към печалба дейност (чл. 36<a href="#note-1">1</a> ал. 1 и 2 от Кодекса за семейството и настойничеството).

Ако единият от съпрузите поиска, съдът може, поради важна причина, да лиши другия съпруг на правото да управлява самостоятелно съпружеската имуществена общност. Съдът може да реши да се изисква неговото разрешение вместо съгласието на съпруга за действия, предвидени в чл. 37, ал. 1 от Кодекса за семейството и настойничеството).

Съгласието на другия съпруг се изисква за:

1. всяка правна сделка, свързана с разпореждане, тежест или покупка на недвижим имот или на правото на вечно ползване или всяка друга правна сделка, свързана с използването и експлоатацията на недвижимо имущество;
2. всяка правна сделка, свързана с разпореждане, тежест или покупка на вещно право върху сграда или помещения;
3. всяка правна сделка, свързана с разпореждане, тежест, покупка или наем на земеделско стопанство или предприятие;
4. дарения, направени от имуществена общност, с изключение на обичайно приетите дарения (чл. 37, ал. 1 от Кодекса за семейството и настойничеството).

Всяко споразумение, сключено от единия съпруг без съгласието на другия, е недействително, освен ако не е одобрено впоследствие от другия съпруг. Едностранен правен акт на единия съпруг без съгласието на другия също е нищожен (чл. 37, ал. 2-4 от Кодекса за семейството и настойничеството).

2.6. Кой е отговорен за задълженията, възникнали по време на брака? Кое имущество може да бъде използвано от кредитори, за да удовлетворят своите искове?

И двамата съпрузи са солидарно отговорни за задължения от когото и да е от тях, свързани с посрещането на ежедневните нужди на семейството (чл. 30 от Кодекса за семейството и настойничеството). Ако единият от съпрузите поеме дълг със съгласието на другия съпруг, кредиторът може да поиска имуществената общност да се използва за уреждане на дълга. Ако единият от съпрузите поема дълг без съгласието на другия или, ако дългът не възниква от правна сделка, или ако дългът е възникнал преди влизане в сила на режим на имуществена общност между съпрузите или, ако дългът е свързан с лично имущество кредиторът може само да поиска дългът да бъде уреден от личното имущество на длъжника или от определено имущество, принадлежащо на съпружеската имуществена общност (например трудово възнаграждение) (чл. 41-42 на Кодекса за семейството и настойничеството).

3.1. Кои разпоредби могат да бъдат променени от договор и които не могат да бъдат? Кой режим на брачна собственост може да бъде избран?

Съпрузите могат да удължават или да ограничават правния режим на имуществена общност или да установят режим на разделяне на имуществото с изравняване на натрупаните печалби посредством брачен договор (съставен във формата на нотариално заверен автентичен инструмент). Такъв договор може да се сключи преди сключване или по време на брака. Брачният договор може да се променя или прекратява. Ако се прекрати по време на брака, законът постановява, че между съпрузите се прилага правният режим на имуществена общност, освен ако те не са решили друго. Когато са засегнати трети страни, съпруг може да се позове на брачния договор, ако неговото сключване и съдържание са им били известни (чл. 47 и 471 от Кодекса за семейството и настойничеството).

Съпрузите нямат право да разширяват имуществената общност с:

1. имущество, което може да бъде придобито в бъдеще по наследство, завещание или дарение;
2. имуществени права, произтичащи от съсобственост на имущество, предмет на отделни разпоредби (напр. съсобственост в гражданско сдружение или търговско дружество);
3. неотчуждими права, които само едното лице може да има;
4. искове за обезщетение за телесна повреда или увреждане на здравето, при условие, че те не са част от съпружеската имуществена общност, или искове за обезщетение за претърпени вреди;
5. недължими вземания на съпрузите за трудово възнаграждение или за доходи от други насочени към печалба дейности, (чл. 49 от Кодекса за семейството и настойничеството).

3.2. Какви са формалните изисквания и с кого трябва да се свържа?

Брачният договор трябва да приеме формата на нотариално заверен автентичен документ, иначе е нищожен (чл. 47 ал. 1 от Кодекса за семейството и настойничеството и чл. 73 ал. 2 от Гражданския кодекс).

3.3. Кога може да бъде сключен договорът и кога влиза в сила?

Брачен договор може да се сключи преди брака, в който случай влиза в сила при сключването на брака, или по време на брака, в който случай влиза в сила незабавно.

3.4. Може ли съществуващият договор да бъде променен от съпрузите? Ако е това така, при какви условия?

Съпрузите могат да променят брачния договор по всяко време, доколкото са изпълнени формалните изисквания, описани в точка 3.2. Полското законодателство не предвижда минимален интервал между изготвянето и промяната на брачен договор.

3.5. Може ли брачният договор да има обратна сила според националното законодателство на вашата страна, когато съпрузите сключат този договор по време на брак?

Не, в съответствие с полското законодателство брачните договори нямат обратно действие (член 47 от Полския кодекс за семейството и настойничеството).

В Полша няма специален регистър на брачните договори.

В съответствие със Закона за регистрите на националния съд се води регистър на предприемачите. Законът дава възможност за вписване на информация за режима на съпружеска имуществена общност на лицата, посочени в регистъра като предприемачи или съдружници в търговски дружества. Данните в регистъра са публични. Ето защо, в този случай изискването за уведомяване на договаряща се страна за сключването на брачен договор ще бъде изпълнено чрез предоставяне на бележка за режима на съпружески имуществени отношения в горепосочения регистър (виж 3.1).

4.5. Може ли брачен договор, сключен в чужда държава съгласно чуждото законодателство, да бъде регистриран във вашата страна? Ако да, при какви условия или формалности?    

В Полша не съществува регистър на брачните договори, независимо дали са сключени в Полша или в чужбина. Действителността на брачен договор, сключен извън Полша, зависи от полските стълкновителни разпоредби относно въпросната правна сделка.

5.1. Как се разделя собствеността (вещните права in rem)?

Ако правният режим на имуществена общност бъде прекратен, имуществената общност и разделянето й са регламентирани съответно от разпоредбите относно съвместно наследено имущество и разпределението на имоти (чл. 46 от Кодекса за семейството и настойничеството).

Съпружеската имуществена общност може да бъде разделена, когато се прекрати режимът на имуществени отношения по време на брака, например в резултат на съдебно решение или споразумение, или когато се прекрати при прекратяване на брака (с развод или раздяла). Делото за развод или раздяла не е свързано с разделянето на съпружеската имуществена общност. Тя най-често се разделя в отделни съдебни дела. Развод и раздяла се осъществяват в резултат на съдебно решение. Имуществената общност може да бъде разделена от съда или с договор, който изисква формата на нотариално заверен автентичен документ, ако включва недвижими имоти (същото важи и за други специални права).

Дяловете на съпрузите в съпружеската имуществена общност са равни, освен ако брачният договор не предвижда друго. От съда може да се поиска да определи неравни дялове (чл. 501 от Кодекса за семейството и настойничеството).

Всеки от съпрузите трябва да възстанови всички разходи и разноски, направени от имуществената общност за неговото лично имущество, с изключение на разходи и разноски за имущество, което носи доход. Всеки от съпрузите може да поиска да му бъдат възстановени разходи и разноските, направени от личното му имущество за съпружеската имуществена общност. Никой от съпрузите не може да поиска възстановяване на разходи и разноски за задоволяване на нуждите на семейството, освен ако това не увеличава стойността на съпружеската имуществена общност в момента, когато се прекратява режимът на имуществена общност. Това възстановяване става при подялбата на имуществената общност. Съдът обаче може да реши, че разходите трябва да бъдат възстановени по-рано, ако това е необходимо за благосъстоянието на семейството (чл. 45, ал. 1 и 2 от Кодекса за семейството и настойничеството).

5.2. Кой е отговорен за съществуващите дългове след развод/раздяла?

Съпрузите продължават да отговарят за съществуващите дългове след развода/раздялата. Разделянето на имуществената общност не включва дълговете. Споразумение между съпрузите за изплащане на дълговете няма сила пред кредиторите, освен ако кредитор не даде съгласие за поемане на дълга от единия съпруг.

5.3. Има ли единият съпруг претенции за изравнително плащане?

В случай на прекратяване на режима за разделност на имуществото с изравняване на натрупаните печалби, възникналото по време на режима увеличение в стойността на имуществото на всеки от съпрузите може да се изравни чрез плащане или в натура (чл. 514, ал. 1 от Кодекса за семейството и настойничеството). Искът за такова изравняване се погасява по давност след десет години (чл. 118 от Гражданския кодекс).

Съпрузите са законни наследници един на друг, независимо от приложения режим на съпружеска имуществена общност. Например, в случай на режим на имуществена общност, преживелият съпруг запазва своя дял в размер на половината на съпружеската имуществена общност и придобива съответния дял в нея, на която е имал право починалият съпруг. В случай на липса на завещание децата и съпругът на починалия са първите, които наследяват по закон , като наследяват по равно. Въпреки това, делът, на който има право преживелият съпруг, не може да бъде по-малко от една четвърт от цялото имущество. Ако починалият не оставя наследници, наследството се пада на преживелия съпруг и родителите на починалия. Ако един от родителите на починалия е починал преди откриването на наследството, част от наследството, на което починалият родител би имал право, се наследява от братята и сестрите на починалия съпруг в равни дялове. Делът на преживелия съпруг в наследството възлиза на половината от наследството, ако наследява заедно с родители, братя, сестри и наследници братя и сестри на починалия. Ако починалият не оставя потомци, родители, братя, сестри или потомци на братята и сестрите си, цялото имущество се пада на преживелия съпруг (чл. 931-933 от Гражданския кодекс).

Преживелият съпруг и други роднини на починалия, който са живели със съпрузите до датата на смъртта на починалия, имат право да продължат да използват жилището и уредите в него по същия начин до три месеца след откриването на наследството (чл. 923 ал.. 1 от Гражданския кодекс).

Не.

Няма правно регулиране на регистрирани или нерегистрирани съжителства.

В случаите, които са решени в спорни производства, полските съдилища са компетентни за брачни дела и дела, свързани с имуществените отношения на съпрузите, ако местожителството или пребиваването на ответника е в Полша или, ако не е, ако:

1. последното общо местожителство или последното общо местопребиваване на двамата съпрузи е в Полша и единият съпруг все още живее или пребивава в Полша, или
2. местожителството или местопребиваването на съпруга, който е ищец, е било в Полша в продължение на най-малко една година непосредствено преди началото на производството, или
3. съпругът, който е ищец, е полски гражданин и местожителството или местопребиваването му е било в Полша в продължение на най-малко една година непосредствено преди началото на производството, или
4. и двамата съпрузи са полски граждани.

Полските съдилища имат изключителна компетентност, ако двамата съпрузи са полски граждани и са установени и пребивават в Полша (чл. 1103 на Гражданския процесуален кодекс). В случаите, които са решени в охранителни производства, полските съдилища са компетентни за брачни дела, ако единия от съпрузите или едно от лицата, които възнамеряват да сключат брак, е полски гражданин или чужденец с местожителство или местопребиваване в Полша или възнамерява да сключи брак в Полша. Делата, свързани с разделянето на съпружеска имуществена общност при прекратяване на режима на имуществена общност, също попадат под компетентността на полските съдилища, когато имуществената общност или на значителна част от нея се намира в Полша (чл. 1106 на Гражданския процесуален кодекс).