1.1. Кой закон се прилага във връзка с имуществото на двойката? Кои критерии/правила се използват за определяне на приложимото право? Кои международни конвенции трябва да се спазват по отношение на определени държави?

Личните и имуществените отношения на съпрузите се уреждат от правото на държавата, на която съпрузите са граждани. Ако съпрузите са граждани на различни държави, тези отношения се уреждат от словашкото право. Брачните договори се уреждат от правото, приложимо за имуществените отношения на съпрузите към момента на сключване на договора (§ 21 Zákona o medzinárodnom práve súkromnom a procesnom (ZMPS) – Закон относно международното частно и процесуално право).

1.2. Имат ли съпрузите възможност на избор на приложимото право? Ако това е така, с какви принципи се управлява този избор (напр. избор на закони, формални изисквания, ретроспективна дейност)?

Изборът на право не е възможен в Словакия.

2.1. Моля, опишете общите принципи: Кои вещи са част от съпружеската имуществена общност? Кои вещи са част от отделни имоти на съпрузите?

Съгласно Гражданския кодекс, съпрузите имат неразделна съвместна собственост върху имуществената общност, което означава, че дяловете в собствеността не са количествено определени. Цялото материално имущество (движимо и недвижимо), правата и други права на собственост, придобити законно от един от съпрузите по време на брака, е предмет на имуществената общност, с изключение на: вещи, придобити по наследство;

• вещи, придобити като подарък;
• вещи, които, считайки тяхното естество, служат за лични нужди или за професията на един от съпрузите;
• имущество, върнато съгласно разпоредбите за имущество при реституция, на един от съпрузите, който е притежавал върнатото имущество преди сключването на брак или на когото е върнато имуществото като законен наследник на първоначалния собственик. (§ 143 Občianskeho zákonníka (OZ) – Граждански кодекс)

2.2. Има ли правни предположения относно приписването на собственост?

Не съществуват подобни законови допускания.

2.3. Трябва ли съпрузите да правят опис на активите? Ако това е така, кога и как?

Няма изискване за съставяне на опис на вещите.

2.4. Кой е отговорен за администрирането на собствеността? Кой има право да се разпорежда със собствеността? Може ли единият съпруг да се разпорежда/да администрира собствеността сам или е необходимо съгласието на другия съпруг е (напр. в случаи на разпореждане с дома на съпрузите)? Какъв ефект има липсващото съгласие върху валидността на една правна сделка и за изпълнението му срещу трета страна??

Вещи, спадащи към имуществената общност могат да бъдат използвани от двамата съпрузи, ако те не посочат друго.

Освен това, съпрузите поделят разходите, дадени за общи вещи или тяхната употреба, или поддръжка (§ 144 OZ). Ако само единият от съпрузите е покривал разходите от собственото си имущество, той/тя може да предяви възстановяване на своите разходи по време на подялбата на имуществената общност.

Ако съпрузите не се съгласят за начина на употреба на общата вещ или относно уговорките за разходи, които могат да бъдат дадени, всеки съпруг може да заяви в съда разделянето на спорния предмет. Обичайните въпроси, свързани с имуществената общност, трябва да бъдат уредени от един от съпрузите. Понятието „обичаен въпрос“ не е определено в Гражданския кодекс, така че трябва да бъдат взети предвид юридическата практика и обстоятелствата на конкретния случай. Юридическата практика например не разглежда като даден обичаен въпрос сключването на договор за наем, придобиване или продажба на недвижимо имущество или други ценни вещи. При други въпроси се изисква съгласието на двамата съпрузи, в противен случай правната сделка е невалидна, при условие че другият съпруг или адресантът на правната сделка заявява, че исковете са невалидни.

2.5. Правните сделки, извършени от един съпруг, имат ли също така обвързващ ефект за другите?

Правни сделки, включващи имуществена общност, които са свързани с обичайни въпроси, могат да бъдат сключвани от всеки от съпрузите и поставя и двамата съпрузи под солидарна отговорност.

2.6. Кой е отговорен за задълженията, възникнали по време на брака? Кое имущество може да бъде използвано от кредитори, за да удовлетворят своите искове?

По отношение на правните сделки, свързани с имуществена общност, двамата съпрузи имат солидарни права и отговорност(§ 145 ods.2 OZ). Например, всеки съпруг е задължен да изплати пълната стойност на задължението, свързано с имуществената общност, а кредиторът има правото да предяви задължението от двамата съпрузи независимо един от друг или заедно от двамата. Извън сферата на имуществената общност съпрузите действат независимо. Законът позволява за иск, предявен от кредитор на единия съпруг, който е сключен по време на брака, да бъде удовлетворен по време на изпълнителното производство от имуществената общност. Когато на по-късен етап имуществената общност бъде разделена, всеки от съпрузите трябва да компенсира използваната от него част от имуществената общност чрез своето лично имущество (§ 150 OZ) (вж. 5.1)

3.1. Кои разпоредби могат да бъдат променени от договор и които не могат да бъдат? Кой режим на брачна собственост може да бъде избран?

След сключване на брак, съпрузите могат да се договорят да разширят или намалят имуществената общност, определена от закона.

Разширяването означава, че съпрузите се съгласяват, че имуществената общност ще включва също така имущество, което в друга ситуация би спадало към отделните имущества на съпрузите (например имущество, придобито като подарък, по наследство или като заместител на имущество, получено преди сключването на брак). Намаляването означава, че съпрузите могат да се съгласят, че тези части от имуществената общност (например печалби, ползи и нарастване на дадено имущество изключително за даден съпруг) ще бъде изключено от имуществената общност.

Подобно на това съпрузите могат да се договорят за управлението на имуществената общност (§ 143a ods.1 OZ),), например те могат да посочат, че имуществената общност или конкретните вещи ще бъдат управлявани от двамата съпрузи или само от един от тях. Когато даден съпруг се разпорежда с имуществото, изключено от общото управление, другият съпруг няма да може да изиска невалидност на разпореждането. Тези промени на законовия обхват на имуществената общност са приложими единствено за имущество, придобито след сключването на договора.

Съпрузите могат да се договорят за отложена имуществена общност, при която имуществената общност не се установява до деня, в който бракът спира да съществува. В този случай споразумението не изменя обхвата на имуществената общност, а момента на неговото установяване. Следователно по време на брака всеки от съпрузите получава изключителна собственост върху дадена вещ и само в момента, в който бракът спре да съществува, всички вещи и права на собственост създават комплекс от имуществена общност, който се урежда след това.

3.2. Какви са формалните изисквания и с кого трябва да се свържа?

За сключване, изменение и анулиране на брачните договори, описани по-горе, се изисква съставянето на автентичен акт от нотариус.

3.3. Кога може да бъде сключен договорът и кога влиза в сила?

Словашкото право не урежда предбрачни споразумения. Следователно брачните споразумения могат да бъдат сключени единствено след встъпване в брак. Ако дадено споразумение е свързано с недвижимо имущество, то се влиза в сила единствено след регистрирането му в кадастъра за недвижимо имущество.

3.4. Може ли съществуващият договор да бъде променен от съпрузите? Ако е това така, при какви условия?

Споразумението може да бъде променено по всяко време през брака. Също така, за да бъде валидно, измененото споразумение трябва да бъде под формата на автентичен акт, съставен от нотариус.

3.5. Може ли брачният договор да има обратна сила според националното законодателство на вашата страна, когато съпрузите сключат този договор по време на брак?

Словашката правна система признава само споразумения за разширяване или ограничаване на законния режим на съпружеска имуществена общност. Тези споразумения нямат обратно действие и могат да бъдат сключени само по време на брака.

В Словакия няма специфични регистри за брачни договори. Споразуменията под формата на автентичен акт, се вписват в централния нотариален регистър за автентични актове, който се поддържа от Нотариалната камара на Словашката република. Лицето, притежаващо автентичен акт, може да провери на интернет страницата на Нотариалната камара дали автентичният акт е бил издаден в Словашката република, както и името на нотариуса, който го е съставил. Съдържанието на автентичния акт не е налично.

4.5. Може ли брачен договор, сключен в чужда държава съгласно чуждото законодателство, да бъде регистриран във вашата страна? Ако да, при какви условия или формалности?    

В Словакия няма регистър на споразуменията относно режимите на съпружеска собственост.

5.1. Как се разделя собствеността (вещните права in rem)?

При липса на споразумение, посочващо друго, прекратяването на брака означава прекратяване също и на режима на имуществена общност, което води до подялба на имуществената общност (§ 148 ods.1 OZ).Подялбата се осъществява посредством споразумение между съпрузите или от съда при молба от един от тях. В двата случая трябва да се разгледа дали дяловете на двамата съпрузи са равни. Всеки от съпрузите има право да изиска възстановяване на разходите, направени от средствата на неговото лично имущество в полза на имуществената общност и обратно е задължен да компенсира изразходеното от имуществената общност в полза на личното си имущество. За разпределяне на имуществената общност, трябва да бъдат взети под внимание по-конкретно нуждите на малолетните деца, в допълнение към това как всеки от съпрузите се е грижил за семейството и как те са допринесли за придобиването и поддържането на имуществената общност. Когато се разглежда степента на усилията, грижата за общите деца и управлението на съвместното домакинство също трябва да бъдат взети под внимание (§ 150 OZ).

Ако в рамките на три години от прекратяването на режима на имуществена общност, не бъде сключено споразумение по отношение на подялбата и никой от съпрузите не е внесъл молба към съда за решение във връзка с подялбата на имуществената общност, тогава се приема, че движимото имущество от имуществената общност принадлежи на съпруга, който го използва според своите нужди, за нуждите на семейството или за домакинството изключително като собственик. По отношение на другото движимо и недвижимо имущество, те са в съвместна собственост, а дяловете на съпрузите са равни. Същото се прилага спрямо други права върху съвместното имущество на съпрузите, като например права върху съвместни депозити и искове (§ 149 ods. 4 OZ).

5.2. Кой е отговорен за съществуващите дългове след развод/раздяла?

Непогасяването на права в рамките на срок от три години за подялбата установява законната презумпция, че бившите съпрузи са задължени в същия размер, като се вземат предвид задълженията. В случай на споразумение между съпрузите извън съда или при процедурите в съда, задълженията, възникнали по време на брака и произтичащи от тяхното съвместно управление, също биват уредени. Това уреждане е ефективно единствено между съпрузите, а не във връзка с трети лица. Следователно трети лица имат право да изискат плащане на задължение от всеки от бившите съпрузи.

5.3. Има ли единият съпруг претенции за изравнително плащане?

Всеки от съпрузите има право да заяви възстановяване на разходите, направени от средствата на неговото лично имущество в полза на имуществената стойност. Този иск трябва да бъде уреден от дела на другия съпруг в имуществената общност.

При уреждане на имуществената общност, вещите трябва да бъдат поделени между съпрузите в размер, отговарящ на размерите на техните дялове. Ако стойността на вещите, приписани на даден съпруг, е по-висока от неговия дял в имуществената общност, той/тя е задължен да компенсира разликата на другия съпруг в пари.

В случай на смърт на един от съпрузите, уреждането на имуществената общност (което не е започнало в съдебни процедури), се осъществява в рамките на процедурите по наследяване, които се уреждат от нотариус в ролята на съдебен комисар.

След като преживелият съпруг е получил своя дял от имуществената общност (обикновено той/тя получава половината), той/тя има право също така да наследи и от имотите на починалия. Ако преживелият съпруг наследява заедно с низходящите наследници на починалия (напр. деца), той/тя ще получи същия дял като всяко дете. Ако няма низходящи наследници и преживелият съпруг наследява заедно с родителите на починалия, той/тя ще получи поне половината от имуществото.

Не.

Словашкият законов ред не признава регистрирани или нерегистрирани партньорства.

По отношение на развод, невалидността на брака или определянето на съществуване или несъществуване на брака, е компетентен районният съд за района, в който съпрузите са имали последно общо местожителство, ако поне един от съпрузите все още живее там. Ако няма подобен съд, тогава е компетентен общият съд на ответника, а ако няма и такъв съд, тогава общият съд на ищеца (§ 88 Občianskeho súdneho poriadku (OSP) – Граждански процесуален кодекс). Общият съд е съдът по район, в който даден гражданин има местожителство, а ако той/тя няма местожителство, е съдът на района, в който гражданинът пребивава.

По отношение на уреждането на имуществената общност на съпрузите или друго имущество след развод или анулирането на общ наем на жилище, е компетентен съдът, отсъждащ развода. По отношение на брачните въпроси, се дава международна юрисдикция на словашките съдилища, ако поне единия от съпрузите е гражданин на Словашката република. Ако никой от съпрузите не е словашки гражданин, юрисдикцията се дава на словашки съд, ако:

• поне единият от съпрузите пребивава там и ако решенията на съда може да бъде признато в държавите на двамата съпрузи, или
• поне единият от съпрузите е пребивавал в Словашката република за по-дълго време, или
• По отношение на невалидността на брака, ако съпрузите живеят там. (§ 38 ZMPS)