
Двойките в Унгария
Last updated on: 11.05.2022
Версията на английски и национален език на тази страница се поддържа от съответния координатор. Преводите на други езици се извършват и актуализират постепенно. Следователно възможните скорошни актуализации може да не са налични във версията на този език. За най-новата версия проверете версията на английски или национален език.
1.1. Кой закон се прилага във връзка с имуществото на двойката? Кои критерии/правила се използват за определяне на приложимото право? Кои международни конвенции трябва да се спазват по отношение на определени държави?
Общото лично право на съпрузите към момента на разглеждане регулира имуществените отношения на съпрузите (включително задълженията за издръжка и брачните договори). Личното право на дадено лице е правото на държавата, на която той/тя е гражданин. Ако дадено лице притежава повече от едно гражданство и едно от тях е унгарско, неговото лично право е унгарското право. Ако дадено лице е гражданин на повече от една държава, различна/и от Унгария или той няма гражданство, неговото лично право е правото на държавата, в която той има местожителство (местожителството е мястото, където дадено лице живее постоянно или има намерение да се установи; чл. 12 (1) от Закон-указ № 13 от 1979 г. относно международното частно право [оттук нататък: ЗМЧП]). Ако дадено лице има местожителство в Унгария, неговото лично право е унгарското право. Ако дадено лице има местожителство само в множество чуждестранни държави, неговото лично право е правото на държавата, с която той/тя има най-силни връзки. Ако личното право на дадено лице не може да бъде определено съгласно параграфите по-горе и той/тя няма местожителство, неговото право се определя според неговото обичайно място на пребиваване (обичайното място на пребиваване е мястото, където дадено лице пребивава за по-дълъг период от време без намерението да се установява; чл. 12 (2) от ЗМЧП). Ако дадено лице има повече от едно обичайни места на пребиваване и едно от тях е в Унгария, неговото лично право е унгарското право.Ако личното право на съпрузите е различно към момента на разглеждане, ще се прилага тяхното общо лично право. Ако то не съществува или не може да бъде определено, тогава трябва да се прилага правото на държавата, в която те за последно са имали общо местожителство. Ако съпрузите не са имали общо местожителство, трябва да се прилага националното право на съда или друг орган по съдопроизводството. Промяната на личното право на който и да било от съпрузите не засяга имуществените отношения (включително задълженията за издръжка и брачните договори), които вече са сключени между тях.
(чл. 11; чл. 39 (1)-(4) от ЗМЧП)
Унгария има договори за правно съдействие, които също така са свързани с определянето на приложимото право със следните държави: Албания, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Виетнам, Косово, Куба, Македония, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Сърбия, Хърватия, Черна гора и Чешка република.
1.2. Имат ли съпрузите възможност на избор на приложимото право? Ако това е така, с какви принципи се управлява този избор (напр. избор на закони, формални изисквания, ретроспективна дейност)?
Унгарското законодателство не позволява на съпрузите да избират приложимото право.2.1. Моля, опишете общите принципи: Кои вещи са част от съпружеската имуществена общност? Кои вещи са част от отделни имоти на съпрузите?
Освен ако техният брачен договор не предвижда друго, след брака съпрузите подлежат на режима на съпружеска имуществена общност, който е действал по време на техния съвместен семеен живот (законов режим на съпружеска имуществена общност). При встъпване в брак, законовият режим на съпружеска имуществена общност произвежда и обратно действие за времето от живота на съпрузите, предхождащо брака.(Чл. 4:34 (2) и чл. 4:35 (1) от Закон V от 2013 г. за Гражданския кодекс [наричан по-долу: Граждански кодекс])
Всички активи, придобити съвместно или индивидуално от съпрузите по време на съпружеската имуществена общност, формират част от общото имущество на съпрузите, като се изключват активите, принадлежащи към личното имущество на някой от съпрузите (вж. по-долу). Печалбите от индивидуални активи също формират част от общото имущество, ако тези печалби са получени по време на съвместния семеен живот. Всички административни разходи или разходи по поддръжка и налози за тези активи се приспадат от печалбите.
(Чл. 4:37(1) и (3-4) от Гражданския кодекс)
Личните активи на всеки съпруг обхващат:
- активи, придобити преди началото на съпружеската имуществена общност;
- активи, наследени или получени като дарение и активи, получени безвъзмездно по време на съпружеската имуществена общност;
- права на съпруга като носител на интелектуална собственост, с изключение на авторските и лицензионните възнаграждения, дължими по време на съпружеската имуществена общност;
- каквито и да са обезщетения, получени за телесна повреда;
- активи за лична употреба с обичайна стойност;
- активи, заместващи лични активи, както и всичко ценно, придобито за тези активи.
Ако даден актив замени актив с обичайна стойност, който е бил лично имущество на един от съпрузите и който е бил използван по време на съвместния ежедневен живот на съпрузите, новият актив става част от общото имущество след 5 години съвместен семеен живот.
(Чл. 4:38 (1-3) от Гражданския кодекс)
2.2. Има ли правни предположения относно приписването на собственост?
Активите, принадлежащи на съпрузите по време на семейната имуществена общност, се считат за част от общата собственост на съпрузите, освен ако не е предвидено друго в Гражданския кодекс или ако не е доказано, че те спадат към личната собственост на единия от съпрузите.Освен това, ако дадено задължение – свързано с общата собственост или с личната собственост на един от съпрузите – е погасено по време на съществуването на съпружеската имуществена общност, следва да се счита, че то е погасено от общото имущество, освен ако не се докаже противното. Ако стойността на общата или личната собственост се повиши докато съпружеската имуществена общност е в сила, то следва да се презумира, че източникът на добавената стойност (напр. чрез инвестиции, обновяване или поддръжка) произтича от съпружеската общност, освен ако не се докаже противното.
(Чл. 4:40 (1-2) от Гражданския кодекс)
2.3. Трябва ли съпрузите да правят опис на активите? Ако това е така, кога и как?
Съгласно унгарското законодателство от съпрузите не се изисква да съставят опис на активите.2.4. Кой е отговорен за администрирането на собствеността? Кой има право да се разпорежда със собствеността? Може ли единият съпруг да се разпорежда/да администрира собствеността сам или е необходимо съгласието на другия съпруг е (напр. в случаи на разпореждане с дома на съпрузите)? Какъв ефект има липсващото съгласие върху валидността на една правна сделка и за изпълнението му срещу трета страна??
Всеки от съпрузите може да използва активите, спадащи към съпружеската общност, съобразно тяхното предназначение. Никой от съпрузите не следва да упражнява това си право, ако накърнява правата и законните интереси на другия съпруг. Двамата съпрузи заедно имат право да управляват активите на своята обща собственост.Всеки от съпрузите може да поиска разрешение от другия съпруг за дейности, които са необходими за защита и поддържане на тяхното общо имущество. Всеки от съпрузите може да предприеме спешни мерки за защита на активите, без съгласието на другия съпруг. Другият съпруг обаче трябва да бъде уведомен веднага за това.
(Чл. 4:42(1-2) от Гражданския кодекс)
За използването и управлението на активите, спадащи към общата собственост, се прилагат специални разпоредби, които обслужват обаче упражняването на професията или частната предприемаческа дейност на единия от съпрузите. Унгарското законодателство предвижда и специални разпоредби по отношение упражняването на права по членство или акционерни права, ако съпругът е член или акционер в едноличен търговец, кооперация или търговско дружество.
(Чл. 4:43 (1-2) от Гражданския кодекс)
По време на съпружеската общност съпрузите имат възможност да извършват заедно или в зависимост от съгласието на другия съпруг всякакви разпоредителни действия, свързани с тяхната съпружеска имуществена общност. Що се отнася до споразумение, сключено от единия от съпрузите по време на съпружеската общност, не се прилагат никакви формални изисквания към съгласието на другия съпруг.
(Чл. 4:45 от Гражданския кодекс)
За всеки договор с материален интерес, сключен от съпруг по време на съпружеската общност, се предполага – освен ако не е предвидено друго в Гражданския кодекс – че е сключен със съгласието на другия съпруг, ако договарящото трето лице е знаело или е трябвало да знае, че другият съпруг не е дал предварително неговото/нейното съгласие за договора. Ако съпругът, сключил договор, насочен към задоволяване на неговите/нейните ежедневни нужди или в рамките на упражняването на неговата/нейната професия или дейност, другият съпруг може да се позовава на липсата на своето съгласие само ако лицето изрично е изразило пред договарящото трето лице своите възражения преди сключването на договора.
(Чл. 4:46 от Гражданския кодекс)
Никой от съпрузите няма право без съгласието на другия съпруг да се разпорежда с недвижими имоти, които служат като семейно жилище, което е обща собственост на съпрузите по време на съпружеската общност или в периода между прекратяването на брака и разделянето на съпружеската имуществена общност. В този случай съгласието на другия съпруг не може да се презумира.
(Чл. 4:48 от Гражданския кодекс)
2.5. Правните сделки, извършени от един съпруг, имат ли също така обвързващ ефект за другите?
Когато съпруг сключи договор, в който е включена съпружеска имуществена общност, той/тя следва да покрие всички задължения, произтичащи от или във връзка с този договор от своето лично имущество и от неговия/нейния дял в съпружеската общност.Когато съпруг не е участвал в сключването на договор, който другият съпруг е сключил с неговото/нейното съгласие, неучастващият съпруг е отговорен спрямо трети страни само с неговия/нейния дял от съпружеската имуществена общност.
(Чл. 4:49 от Гражданския кодекс)
Когато съпруг не е дал съгласие за договор, сключен от другия съпруг по отношение на съпружеската имуществена общност, и съгласието не може да се презумира или презумпцията е оборена, съпругът няма да носи отговорност за каквито и да са задължения, произтичащи от или във връзка с този договор. Договор, сключен без съгласието на съпруга, няма да произвежда действие спрямо него/нея, ако приобретателят е действал недобросъвестно или неоснователно се е обогатил от договора. Ако другият съпруг е сключил договора със свой роднина, се презумира недобросъвестност и неоснователно обогатяване.
(Чл. 4:50 от Гражданския кодекс)
2.6. Кой е отговорен за задълженията, възникнали по време на брака? Кое имущество може да бъде използвано от кредитори, за да удовлетворят своите искове?
Съпружеската общност на съпрузите включва тежестите върху общите им активи и те заедно погасяват задълженията, произтичащи от или във връзка със задълженията, предприети от единия от съпрузите по време на съпружеската имуществена общност. Съпружеската общност не включва активите, тежестите и задълженията, които се третират като лична собственост на единия от съпрузите. (Чл. 4:37 (2) и (4) от Гражданския кодекс)
Отделно от законовите задължения за поддръжка, всяко задължение, произтичащо от или във връзка с действие, извършено преди началото на съвместния семеен живот, се счита, че е за сметка на отделната лична собственост. Отделното лично имущество включва тежестите върху активи, които са част от отделното лично имущество и лихвите по дълговете се третират като отделен личен пасив.
Отделното лично имущество включва всички задължения, поети по време на съвместния семеен живот:
- които са свързани с придобиването или поддържането на отделно лично имущество, с изключение на разходите, свързани с приходите от такова отделно лично имущество и с поддържането на активи, които се използват или употребяват от съпрузите заедно;
- които са свързани с разпоредителни действия на съпруга с неговото/нейното отделно лично имущество;
- от единия съпруг безвъзмездно върху съпружеското имущество, без съгласието на другия съпруг; и
- които са в резултат на каквото и да е незаконно и умишлено деяние или груба небрежност от страна на съпруга, ако задължението надхвърля обогатяването на другия съпруг.
Дори и дадено задължение да се отнася за отделното лично имущество на съпруга, по отношение на трети страни другият съпруг също е отговорен по него.
(Чл. 4:39 (1-4) от Гражданския кодекс)
Разходите за поддръжка и управление на активите на съпружеската имуществена общност, разходите за поддръжка на общото домакинство и разходите за издръжка и отглеждане на общите деца на съпрузите трябва да се покриват предимно от съпружеската имуществена общност. Ако съпружеската имуществена общност е недостатъчна за покриване на тези разходи и разноски, те се покриват пропорционално от отделното лично имущество. Ако само единият от съпрузите има отделно лично имущество, средствата, необходими за покриване на незаплатени разходи, се предоставят от този съпруг.
(Чл. 4:44 от Гражданския кодекс)
3.1. Кои разпоредби могат да бъдат променени от договор и които не могат да бъдат? Кой режим на брачна собственост може да бъде избран?
Съпрузите могат да сключват брачен договор по отношение разпределянето на имуществото за периода на съвместния съпружески живот преди или след брака.(Чл. 4:34(1) от Гражданския кодекс)
Функцията на брачния договор е да се даде възможност на (бъдещите) съпрузите да определят режим на собственост – вместо съпружеска имуществена общност – с оглед регламентиране на техните имуществени взаимоотношения по време на брака от момента, посочен в споразумението. В брачния договор страните могат да предвидят няколко различни имуществени режима, свързани с конкретни активи, като те могат дори да се отклоняват от правилата за задължителните и избираемите режими на собственост, ако такова отклонение не е изключено от Гражданския кодекс.
(Чл. 4:63 от Гражданския кодекс)
Гражданският кодекс регламентира подробно два режима на собственост, които могат да бъдат избрани: отложена съпружеска общност и разделност на собствеността. Страните обаче не са задължени да изберат един от тези режими.
(Чл. 4:71-4:73 от Гражданския кодекс)
(Бъдещите) съпрузи могат да сключват предварителни споразумения за използването на общото им жилище в случай на прекратяване на брака или на прекратяване на съвместния съпружески живот. Споразумението се счита за действително, ако е официален (автентичен) документ или частен документ, заверен от адвокат.
Страните също така имат възможност да постигнат договорености относно използването на общото им жилище в брачния договор.
(Чл. 4:78 (1) и (3) от Гражданския кодекс)
Договор, с който се отдават почти всички от отделните лични и от общите активи на единия съпруг, без адекватно компенсиране на другия съпруг, противоречи на добрите нрави и следователно е нищожен.
3.2. Какви са формалните изисквания и с кого трябва да се свържа?
Брачният договор е действителен, ако е съставен като официален (автентичен) документ, в който случай той трябва да бъде съставен от нотариус или като частен документ, в който случай трябва да бъде заверен от адвокат.(Чл. 4:65 (1) от Гражданския кодекс)
За да бъде действителен брачният договор, се изисква одобрението на настойника, ако съпругът е под осемнадесет години или ако неговата/нейната дееспособност по въпроси, свързани със собственост, е частично ограничена.
(Чл. 4:64 (2) от Гражданския кодекс)
3.3. Кога може да бъде сключен договорът и кога влиза в сила?
Cъпрузите могат да сключат брачен договор преди или след брака. Ако бъде сключен преди брака, той влиза в сила при започването на съвместния семеен живот на съпрузите. Ако бъде сключен след брака, той влиза в сила веднага след неговото подписване.(Чл. 4:34 (1) от Гражданския кодекс)
Брачният договор не може да съдържа клаузи с ретроактивно действие, които променят, във вреда на трета страна, каквото и да е задължение, поето от съпруг към третата страна преди сключването на брачния договор.
(Чл. 4:67 (1) от Гражданския кодекс)
3.4. Може ли съществуващият договор да бъде променен от съпрузите? Ако е това така, при какви условия?
Брачният договор може да бъде променян или прекратяван по всяко време на съвместния семеен живот.Измененията и прекратяването подлежат на същите формални изисквания, които важат и за оригиналния договор.
(Чл. 4:66 от Гражданския кодекс)
3.5. Може ли брачният договор да има обратна сила според националното законодателство на вашата страна, когато съпрузите сключат този договор по време на брак?
Да, но брачният договор не трябва да съдържа клауза с обратно действие за промяна в ущърб на трето лице по отношение на задълженията, които съпругът може да има при отношения с трети лица, възникнали преди сключването на брачния договор.(Член 4:67 (1) от Гражданския кодекс)
4.1. Съществуват ли един или повече регистри за брачна собственост във Вашата страна? Къде са те?
Да, Националният регистър на брачните и партньорските договори (наричан по-долу Регистър) съществува от 15 март 2014 г.4.2. Какви документи се регистрират? Каква информация се регистрира?
Регистърът съдържа следните данни:- че има действащ договор;
- първото име, фамилното име (също и моминското име) и датата и мястото на раждане на страните по договора, както и първите имена на техните майки и моминските им фамилии;
- идентификационния номер и датата на официалния (автентичния) документ/датата на частния документ, приподписан от адвокат, който включва договора;
- името и седалището на нотариуса, идентификационния номер и датата на регистрацията;
- в случай на прекратяване на договора – факта на прекратяване, наименованието и седалището на регистриралия го нотариус, идентификационния номер и датата на регистрация.
(Чл. 36/K от Закон XLV от 2008 г. относно някои неподлежащи на оспорване нотариални производства)
4.3. Как и кой може да получи достъп до информацията в регистъра?
Всеки, който има правен интерес, има право да поиска информация за съществуването на договора и да поиска извлечение от съответната информация за собствени цели. Искането – за което следва да се заплати такса – може да се подаде от всеки унгарски нотариус. Нотариусът може да предостави информацията относно наличието на договор, ако заинтересованото лице му предостави данните (вж. точка 4.2.) на една от договарящите страни и ако същото лице е удостоверило своя правен интерес.При поискване, нотариусът издава удостоверение за наличието или липсата на договор в регистъра. Информация за съдържанието на договора може да бъде предоставена само след писменото съгласие на една от договарящите се страни. Този вид искане може да бъде отправено към нотариуса, който е регистрирал съществуването на договора или негова промяна, заличаване или прекратяване. Компетентният нотариус по производство по наследство отправя запитване до Регистъра в електронна форма, за да проучи дали починалият е бил договаряща страна по брачен договор. Ако случаят е такъв, нотариусът изисква предаването на договора.
(Чл. 36/K (3-5) и (10) от Закон XLV от 2008 г. относно някои неподлежащи на оспорване нотариални производства)
4.4. Какви са правните последици от регистрацията (валидност, излагане на възражения)?
Брачен договор може да се счита, че произвежда действие спрямо трети лица, ако договорът е вписан в регистъра или ако съпрузите са в състояние да докажат, че третото лице е знаело или е трябвало да знае, че такъв договор съществува, включително и съдържанието му.(Чл. 4:65 (2) от Гражданския кодекс)
Освен ако не е доказано противното, Регистърът удостоверява истинността на съдържащото се в договора.
(Чл. 36/H (4) от Закон XLV от 2008 г. относно някои неподлежащи на оспорване нотариални производства)
4.5. Може ли брачен договор, сключен в чужда държава съгласно чуждото законодателство, да бъде регистриран във вашата страна? Ако да, при какви условия или формалности?
Брачен договор, сключен в чужда държава съгласно чуждото право, не може да бъде вписан в регистъра на брачните и партньорските договори. В съответствие със Закон XLV от 2008 г. за нотариалните извънсъдебни производства могат да бъдат регистрирани само онези брачни договори, които са съставени в съответствие с унгарския Граждански кодекс.(член 36/H (1) от Закон XLV от 2008 г. за нотариалните безспорни процедури)
5.1. Как се разделя собствеността (вещните права in rem)?
Делът на съпруг в съпружеска имуществена общност се установява въз основа на статута и стойността, които преобладават към момента на прекратяване на съпружеската общност. Всяка промяна в стойността между момента на прекратяване на съпружеската общност и разделянето на съпружеската имуществена общност се вземат под внимание, освен ако промяната не се дължи на поведението на някой от съпрузите. Отделянето на конкретно имущество от съпружеската общност се регламентира от разпоредбите за прекратяване на съсобственост, с уговорката, че реално поделяне не се допуска, ако срещу него е възразил някой от съпрузите по основателни причини. Тези разпоредби се прилагат и за разделянето на права и вземания, които са част от съпружеска имуществена общност.(Чл. 4:60 от Гражданския кодекс)
За разпределението на активите, съдът следва да вземе предвид съгласието на съпрузите. Активите, които се искат от единия от съпрузите за упражняване на неговата/нейната професия или частни предприемачески дейности, по принцип остават за този съпруг.
(Чл. 4:61 (1-2) от Гражданския кодекс)
Отделно имущество, съществуващо към момента на прекратяване на съпружеската общност, се разпределя в натура, освен когато това не е възможно поради смесването на активи или ако е вероятно разделянето значително да намали стойността на съпружеската общност или отделното имущество.
(Чл. 4:62 от Гражданския кодекс)
Прекратяването на брака или прекратяването на съвместния семеен живот сами по себе си не прекратяват правото на съпруга, който живее в жилище, собственост на другия съпруг (напр. жилище, което е изключителна лична собственост на другия съпруг), да го държи под наем.
(Чл. 4:77 (2) от Гражданския кодекс)
5.2. Кой е отговорен за съществуващите дългове след развод/раздяла?
След прекратяването на съпружеската имуществена общност съпрузите са отговорни за общите задължения пропорционално в размера на техните съответни дялове в общото имущество, т.е. на база 50-50%.Ако конкретни активи са обременени със задължения, те се покриват от съпруга, който придобие собствеността върху актива след разпределянето.
(Чл. 4:61 (4) от Гражданския кодекс)
5.3. Има ли единият съпруг претенции за изравнително плащане?
В хода на разделяне на съпружеска имуществена общност могат да бъдат предявявани претенции за обезщетение за всички разходи, направени от съпружеската имуществена общност за отделно лично имущество, направени от отделно лично имущество за съпружеската имуществена общност и направени от отделна лична собственост на единия съпруг за отделна лична собственост на другия съпруг, включително за погасяването на задължения, обременяващи собствеността на другия съпруг. Исковете за обезщетение се решават в съответствие с разпоредбите за определяне стойността на дяловете на съпрузите (вж. точка 5.1.).Обезщетение за всички разходи, направени от отделно лично имущество за покриване на общи разходи, може да се претендира при изключителни обстоятелства.
Няма да има право на обезщетение, ако съпругът е направил отказ от такова. Няма формални изисквания за отказа, но тежестта на доказване пада върху съпруга, който се позовава на отказа.
Когато дадени разходи са довели до значително увеличаване на стойността на недвижим имот, съпругът, който има право на обезщетение, може да предяви претенции за дял от собствеността, съответстващ на увеличението в стойността на имота.
Няма да има право на никакво обезщетение, ако не е имало никакво общо имущество към момента на прекратяване на съпружеската общност и съпругът, който е задължен да даде обезщетение, няма и отделно лично имущество.
(Чл. 4:59 от Гражданския кодекс)
В случай на смърт на един от съпрузите, режимът на съпружеска имуществена общност се прекратява, а общото имущество се разделя съгласно принципите, посочени в точка 5.1., и съгласно разпоредбите на брачния договор. Преживелият съпруг получава своя дял, докато другата част от общото имущество спада към наследството на починалия, което се разделя съгласно разпоредбите в закона за наследствата.
Ако има законни наследници на починалия съпруг, преживелият съпруг има право до края на живота си да ползва семейното жилище, използвано заедно с починалия, включително мебелировката и оборудването, като получава равен дял с децата от остатъка от наследството.
(Чл. 7:58 (1) от Гражданския кодекс)
Ако няма наследници или ако наследникът е изключен от наследство, преживелият съпруг наследява семейното жилище, използвано заедно с починалия, включително мебелировката и оборудването. Половината от останалото имущество се наследява от преживелия съпруг, а другата половина се наследява от родителите на завещателя. Ако единият родител е лишен от наследство, другият родител и преживелият съпруг получават равни дялове.
(Чл. 7:60 от Гражданския кодекс)
Ако няма наследници или родители или ако те са изключени от кръга на наследниците, преживелият съпруг получава цялото наследство.
(Чл. 7:61 от Гражданския кодекс)
Ако има законни наследници на починалия съпруг, преживелият съпруг има право до края на живота си да ползва семейното жилище, използвано заедно с починалия, включително мебелировката и оборудването, като получава равен дял с децата от остатъка от наследството.
(Чл. 7:58 (1) от Гражданския кодекс)
Ако няма наследници или ако наследникът е изключен от наследство, преживелият съпруг наследява семейното жилище, използвано заедно с починалия, включително мебелировката и оборудването. Половината от останалото имущество се наследява от преживелия съпруг, а другата половина се наследява от родителите на завещателя. Ако единият родител е лишен от наследство, другият родител и преживелият съпруг получават равни дялове.
(Чл. 7:60 от Гражданския кодекс)
Ако няма наследници или родители или ако те са изключени от кръга на наследниците, преживелият съпруг получава цялото наследство.
(Чл. 7:61 от Гражданския кодекс)
Унгарското законодателство не предвижда особен брачен режим за съпружеска имуществена общност за мултинационални двойки.
Разпоредбите относно имуществените отношения между съпрузите могат да се приложат по аналогия за регистрирани съжителства (които могат да възникнат само между лица от един и същ пол) (чл. 3 (1), букви а)-с) от Закон XXIX от 2009 г. относно регистрирано съжителство и свързано законодателство, и за изменение на други закони за улесняване доказването на съжителство).
От 1 януари 2010 г. двойките от един и същ пол, както и двойките от различен пол, имат равни права да поискат регистриране на своето съжителство пред нотариус. Тази регистрация следва да се разграничава от описаната в първия параграф. Тя не създава никакви нови права или задължения, а просто улеснява доказването на наличие на съжителство (Чл. 36/E-36/G от Закон XLV от 2008 г. за определени неподлежащи на оспорване нотариални производства).
Считано от 15 март 2014 г. партньорите могат да договарят чрез договор своите имуществени отношения за срока на тяхното партньорство. Договорът се счита за действителен, ако е изготвен като официален (автентичен) документ или като частен документ, заверен от адвокат. Договорът за партньорство може да съдържа каквито и да са разпоредби, отнасящи се до правата на собственост, които могат да се прилагат и към брачните двойки в брачен договор или в съответствие с Гражданския кодекс.
Договорът за партньорство се счита, че произвежда действие спрямо трети лица, ако договорът е вписан в националния регистър на договорите за партньорство или ако партньорите са в състояние да докажат, че третото лице е знаело или е трябвало да знае, че такъв договор съществува, включително и съдържанието му. Разпоредбите, отнасящи се до регистъра на брачните договори, се прилагат mutatis mutandis (съответно) към регистъра на договорите за партньорство.
(Чл. 6: 515 от Гражданския кодекс)
Освен ако не е предвидено друго в договора за партньорство, партньорите се считат за независими при закупуването на имоти по време на тяхното съжителство. Ако съжителството се прекрати, всеки от партньорите може да поиска разделянето на собствеността, която е придобита съвместно през периода на съжителство. Всяко имущество, което може да бъде счетено за отделно лично имущество в случай на брак, не се третира като съвместно придобито имущество.
Партньорите имат право на дял от съвместно придобитото имущество предимно в натура, пропорционално на техния принос. Положеният труд в домакинството, в отглеждането на деца, както и в начинания на другия партньор, се тълкува като допринесъл за придобиването. Ако съотношението на приноса не може да се определи, той се счита за равен, освен ако това би съставлявало несправедлива финансова загуба по отношение на някой от партньорите.
Освен ако не е предвидено друго в Гражданския кодекс, разпоредбите за семейна отложена съпружеска имуществена общност се прилагат mutatis mutandis и за защита на дял на партньора в съвместно придобито имущество и при разделяне на съвместно придобито имущество между партньорите.
(Чл. 6:516 от Гражданския кодекс)
Партньорите могат да сключат споразумение относно по-нататъшното използване на общото им жилище след прекратяване на тяхното партньорство преди сключване и по време на тяхното партньорство. Договорът се счита за действителен, ако е изготвен като официален (автентичен) документ или като частен документ, заверен от адвокат.
(Чл. 6:517 от Гражданския кодекс)
От 1 януари 2010 г. двойките от един и същ пол, както и двойките от различен пол, имат равни права да поискат регистриране на своето съжителство пред нотариус. Тази регистрация следва да се разграничава от описаната в първия параграф. Тя не създава никакви нови права или задължения, а просто улеснява доказването на наличие на съжителство (Чл. 36/E-36/G от Закон XLV от 2008 г. за определени неподлежащи на оспорване нотариални производства).
Считано от 15 март 2014 г. партньорите могат да договарят чрез договор своите имуществени отношения за срока на тяхното партньорство. Договорът се счита за действителен, ако е изготвен като официален (автентичен) документ или като частен документ, заверен от адвокат. Договорът за партньорство може да съдържа каквито и да са разпоредби, отнасящи се до правата на собственост, които могат да се прилагат и към брачните двойки в брачен договор или в съответствие с Гражданския кодекс.
Договорът за партньорство се счита, че произвежда действие спрямо трети лица, ако договорът е вписан в националния регистър на договорите за партньорство или ако партньорите са в състояние да докажат, че третото лице е знаело или е трябвало да знае, че такъв договор съществува, включително и съдържанието му. Разпоредбите, отнасящи се до регистъра на брачните договори, се прилагат mutatis mutandis (съответно) към регистъра на договорите за партньорство.
(Чл. 6: 515 от Гражданския кодекс)
Освен ако не е предвидено друго в договора за партньорство, партньорите се считат за независими при закупуването на имоти по време на тяхното съжителство. Ако съжителството се прекрати, всеки от партньорите може да поиска разделянето на собствеността, която е придобита съвместно през периода на съжителство. Всяко имущество, което може да бъде счетено за отделно лично имущество в случай на брак, не се третира като съвместно придобито имущество.
Партньорите имат право на дял от съвместно придобитото имущество предимно в натура, пропорционално на техния принос. Положеният труд в домакинството, в отглеждането на деца, както и в начинания на другия партньор, се тълкува като допринесъл за придобиването. Ако съотношението на приноса не може да се определи, той се счита за равен, освен ако това би съставлявало несправедлива финансова загуба по отношение на някой от партньорите.
Освен ако не е предвидено друго в Гражданския кодекс, разпоредбите за семейна отложена съпружеска имуществена общност се прилагат mutatis mutandis и за защита на дял на партньора в съвместно придобито имущество и при разделяне на съвместно придобито имущество между партньорите.
(Чл. 6:516 от Гражданския кодекс)
Партньорите могат да сключат споразумение относно по-нататъшното използване на общото им жилище след прекратяване на тяхното партньорство преди сключване и по време на тяхното партньорство. Договорът се счита за действителен, ако е изготвен като официален (автентичен) документ или като частен документ, заверен от адвокат.
(Чл. 6:517 от Гражданския кодекс)
В случай че семейното имущество е разпределено по време на процедурите по развод, унгарските съдилища са също така компетентни за разпределянето, ако те имат юрисдикция за процедурите по развод. Юрисдикцията за процедурите по развод се определя в съответствие – в зависимост от случая – гражданството или местожителството/обичайното място на пребиваване на съпрузите. В случай че нямат връзка с процедурите по развод, унгарските съдилища нямат юрисдикция в случаи, свързани със семейно имущество, както и за имущество на партньори в регистрирано съжителство, при условие че местожителството или обичайното пребиваване на някой от съпрузите или партньорите в регистрирано съжителство е в рамките на Унгария. (чл. 59 (2) (3); 62/B, буква а); 62/D (2) ЗМЧП)