1.1. Кой закон се прилага във връзка с имуществото на двойката? Кои критерии/правила се използват за определяне на приложимото право? Кои международни конвенции трябва да се спазват по отношение на определени държави?

Режимът на имуществени отношения се урежда от латвийското право, ако обичайното местожителство на съпрузите е в Латвия. Ако имуществото на съпрузите се намира в Латвия, тогава по отношение на това имущество, те трябва да спазват латвийското право дори ако нямат местожителство в Латвия чл. 13 от Гражданския кодекс (ГК) на Латвия).

1.2. Имат ли съпрузите възможност на избор на приложимото право? Ако това е така, с какви принципи се управлява този избор (напр. избор на закони, формални изисквания, ретроспективна дейност)?

Латвийското законодателство не урежда избор на право.

2.1. Моля, опишете общите принципи: Кои вещи са част от съпружеската имуществена общност? Кои вещи са част от отделни имоти на съпрузите?

Съгласно законовия режим на имуществени отношения, всеки съпруг запазва имуществото, което му е принадлежало преди брака, както и имуществото, което той/тя придобива по време на брака.

Всичко, придобито по време на брака от съпрузите съвместно или от един от тях, но от източниците на двамата съпрузи или чрез съдействие за действията от другия съпруг, представлява съвместното имущество на двамата съпрузи; в случай на неяснота, се приема, че това имущество принадлежи едновременно на двамата съпрузи (чл. 89 от ГК).

Отделното имущество на всеки съпруг обхваща:

• имущество, притежавано от даден съпруг преди брака, или имущество, което и двамата съпрузи притежават чрез договор, отбелязано като отделно имущество;
• вещи, които служат за лична употреба на един от съпрузите или се изискват за неговата/нейната независима работа;
• имущество, което е придобито без заплащане по време на брака от един от съпрузите;
• доход от отделното имущество на даден съпруг, което не е предназначено за нуждите на семейството или съвместното домакинство; и
• имущество, което подменя имуществото, посочено в предните параграфи (1-4) (чл. 91 от ГК).

2.2. Има ли правни предположения относно приписването на собственост?

Тежестта по установяване на такова определено имущество като отделно, ще лежи върху съпруга, който поддържа такова. Фактът, че недвижимото имущество е отделно имущество за единия съпруг, трябва да бъде отбелязано в поземления регистър.

В случай на съмнение се приема, че съвместното имущество се притежава от двамата съпрузи в равни дялове.

2.3. Трябва ли съпрузите да правят опис на активите? Ако това е така, кога и как?

Няма разпоредби, изискващи да се съставя опис на имущество.

2.4. Кой е отговорен за администрирането на собствеността? Кой има право да се разпорежда със собствеността? Може ли единият съпруг да се разпорежда/да администрира собствеността сам или е необходимо съгласието на другия съпруг е (напр. в случаи на разпореждане с дома на съпрузите)? Какъв ефект има липсващото съгласие върху валидността на една правна сделка и за изпълнението му срещу трета страна??

Съпрузите могат свободно да администрират и използват своето отделно имущество по време на брака (чл. 90, ал. 1 от ГК).

Съпрузите ще администрират и използват своето съвместно имущество заедно, но при споразумение между тях, то може да бъде администрирано също така и от един от тях самостоятелно. Разпореждането с това имущество от един от съпрузите изисква съгласието на другия съпруг (чл. 90, ал. 2 от ГК).

В интерес на трети страни се приема, че подобно разпореждане с движимо имущество, получило подобно съгласие, с изключение на случаите, когато третата страна е знаела или е трябвало да знае, че не е имало съгласие, или когато имуществото, с което този съпруг разполага, очевидно принадлежи на другия съпруг.

2.5. Правните сделки, извършени от един съпруг, имат ли също така обвързващ ефект за другите?

За задължения по отношение на нуждите на семейството или съвместното домакинство, които са възникнали поради един от съпрузите, другият съпруг ще бъде отговорен с неговото/нейното отделно имущество, но само ако е използвано съображение за подобни задължения при нуждите за семейството и съвместното домакинство (чл. 96, ал 2 от ГК).

2.6. Кой е отговорен за задълженията, възникнали по време на брака? Кое имущество може да бъде използвано от кредитори, за да удовлетворят своите искове?

Имуществото на един от съпрузите не може да бъде използвано за покриването на отговорностите на другия съпруг. Ако поради задължението на един от съпрузите е започнало изпълнително производство спрямо отделното имущество на другия съпруг, последният може да изиска имуществото му да бъде освободено от съдебните процедури (чл. 100 от ГК). Ако за плащането на задълженията на един от съпрузите се използва съвместното имущество, другият съпруг може да изиска разделяне на имуществото или освобождаване на неговата/нейната част от изпълнителното производство.

Съпрузите са отговорни със съвместното имущество и, ако това не е достатъчно, със своето отделно имущество, за задължения, които са настъпили общо за тях за нуждите на семейството или съвместното домакинство (чл. 96, ал. 1 от ГК). За задължения във връзка с нуждите на семейството или на съвместното домакинство, които са настъпили за един от съпрузите, този съпруг ще бъде отговорен със своето отделно имущество, ако съвместното имущество не е достатъчно. За тези задължения другият съпруг ще бъде отговорен със своето отделно имущество, но само ако е използвано съображение за подобни задължения за нуждите на семейството и съвместното домакинство (чл. 96, ал. 2 от ГК).

3.1. Кои разпоредби могат да бъдат променени от договор и които не могат да бъдат? Кой режим на брачна собственост може да бъде избран?

Чрез сключване на брачен договор съпрузите могат да посочат режим на имуществена разделност или имуществена общност (Чл. 116 от ГК).

Ако съпрузите посочат имуществена общност, имуществото, притежавано от съпрузите преди брака, както и имуществото, което те придобият по време на брака принципно се комбинира в съвкупна неделима маса. Тази имуществена общност обаче няма да включва имуществото, което съпрузите са посочили в брачния договор като отделно имущество на всеки от съпрузите.

Съпрузите се договарят кой ще администрира имуществената общност (съпругата, съпругът или заедно). Ако един от съпрузите администрира имуществената общност, тогава той/тя може, в зависимост от ограниченията, посочени в закона, да използва и да се разпорежда с него от свое име и е задължен да покрива разходите на семейството и съвместното домакинство (чл. 124 от ГК). Съгласието на другия съпруг е необходимо в случаи на отчуждаване, ипотекиране или залог с вещни права на недвижима имуществена общност (чл. 128 от ГК). То е необходимо е също в случай на дарение на движимо имущество, ако подобно дарение надвиши стойността на обичаен малък подарък (чл. 129 от ГК). Всеки съпруг разполага със своето отделно имущество независимо (чл. 125, ал. 2 от ГК).

В случай на имуществена общност, даден съпруг е отговорен за задълженията на другия съпруг, възникнали в името на семейството и съвместното домакинство, също и със своето отделно имущество, но само ако имуществената общност и отделното имущество на съпруга, за когото е възникнало задължението, е недостатъчно (чл. 130 от ГК).

Ако е посочена имуществена разделност, всеки съпруг не само запазва имуществото, което е притежавал преди брака, но може също така да придобие имущество и да използва, администрира и да се разпорежда с него независимо от другия съпруг по време на брака (чл. 117 от ГК). Даден съпруг не може да използва, администрира или да се разпорежда с имуществото на другия съпруг без съгласието на последния (чл. 118, ал. 1 от ГК). Въпреки това съпрузите могат да се договорят имуществото на единия съпруг да бъде администрирано от другия съпруг. В този случай, администриращият съпруг отговаря за загуби, причинени поради обща небрежност (чл. 119 от ГК).

При режим на имуществена разделност, всеки съпруг е отговорен за своите собствени задължения със своето собствено имущество (чл. 121 от ГК).

3.2. Какви са формалните изисквания и с кого трябва да се свържа?

Брачните договори се подписват пред нотариус в присъствието на двамата съпрузи или, ако един от тях е непълнолетен, в присъствието на неговия законен представител (vhttp://www.vvc.gov.lv/export/sites/default/docs/LRTA/Likumi/The_Civil_Law.doc).

3.3. Кога може да бъде сключен договорът и кога влиза в сила?

Брачният договор може да бъде сключен от двамата по време на брака, както и преди сключването на брак, в който случай той се регистрира едва след сключване на брак (чл. 114 от ГК). Между съпрузите договорът влиза в сила в момента на подписване. Във връзка с трети лица, брачният договор трябва да бъде регистриран, за да бъде противопоставим на тях.

3.4. Може ли съществуващият договор да бъде променен от съпрузите? Ако е това така, при какви условия?

Съпрузите могат да изменят наличния договор при същите условия, които са били в сила към момента на подписването му.

3.5. Може ли брачният договор да има обратна сила според националното законодателство на вашата страна, когато съпрузите сключат този договор по време на брак?

В Латвия брачният договор може да бъде сключен както преди сключване на брака, така и по време на брака. За да имат обвързваща сила спрямо трети лица брачните договори се вписват в Регистъра на имуществените отношения на съпрузите, а по отношение на недвижимите имоти и в Имотния регистър. Брачният договор е обвързващ от момента на сключването му. Поради това не е възможно сключването на брачен договор по време на брака със задна дата.

4.1. Съществуват ли един или повече регистри за брачна собственост във Вашата страна? Къде са те?

Режимът на имуществени отношения, уреден в даден брачен договор, трябва да бъде регистриран в Регистъра за съпружески имуществени отношения, поддържан от Регистъра на търговските предприятия, за да бъде противопоставим за трети лица. Освен това трябва да бъде регистрирана и друга информация, изисквана от закона (вж. точка 4.2.), както и договори, съдебни присъди, решения и обявления, които се отнасят до имуществените отношения на съпрузите.

Брачният договор трябва да бъде регистриран в съответния регионален отдел на Регистъра на търговските предприятия, на която административна територия на обслужване е регистрирано местожителството на един от съпрузите. Ако брачният договор включва клауза относно недвижимо имущество, договорът трябва да бъде регистриран също така в поземления регистър на селището, където се намира имуществото.

4.2. Какви документи се регистрират? Каква информация се регистрира?

Регистърът за съпружески имуществени отношения трябва да съдържа следната информация:

• Информация относно съпрузите;
• Информация относно посочения режим на имуществени отношения: имуществена разделност или имуществена общност; час на регистриране в регистъра; информация относно брачния договор; час на прекратяване на режима на имуществени отношения;
• Специфична информация: информация кои вещи формират част от отделното имущество на всеки съпруг; отговорност на даден съпруг за задълженията на другия съпруг; ограничения за съпружеските имуществени права; друга информация, която се отнася до трети лица; нотации.

4.3. Как и кой може да получи достъп до информацията в регистъра?

Всяко лице може да се консултира с регистъра и да заяви извлечения от неговите досиета.

4.4. Какви са правните последици от регистрацията (валидност, излагане на възражения)?

Договорът, както и съдебното решение относно подялба на съвместното имущество, е противопоставим за трети лица след неговото регистриране в Регистъра за съпружески имуществени отношения; по отношение на недвижими имоти, той е противопоставим след неговото регистриране в поземления регистър.

4.5. Може ли брачен договор, сключен в чужда държава съгласно чуждото законодателство, да бъде регистриран във вашата страна? Ако да, при какви условия или формалности?    

В Латвия е възможно регистриране в брачния регистър на брачен договор, който е сключен в чужбина. Регистрацията е възможна само ако е направен превод от заклет преводач на договора на латвийски език. Вижте за допълнителна информация.

5.1. Как се разделя собствеността (вещните права in rem)?

Съгласно законовия режим на имуществени отношения след развод всеки съпруг запазва своето отделно имущество. Съвместното имущество се поделя по равно между съпрузите.

Ако е избран режимът на имуществена общност и нищо друго не е посочено, в случай на развод имуществената общност, след приспадане на задълженията, се поделя по равно между съпрузите (чл. 137 от ГК).

Ако брачният договор урежда режим на имуществена разделност, не следва подялба на имущество в случай на развод. Всеки от съпрузите си запазва имуществото, което му е принадлежало преди брака, както и имуществото, което той/тя е придобил по време на брака (чл. 117 от ГК).

Съпрузите могат да подпишат споразумение пред нотариус или да сключат личен договор относно подялбата на имуществото. Подобно споразумение може да бъде подписано единствено по време на брака. Ако съпрузите не постигнат съгласие, тогава спорът ще бъде внесен в съда под формата на иск.

5.2. Кой е отговорен за съществуващите дългове след развод/раздяла?

Задълженията не се вземат под внимание при подялба на имуществото. Съпрузите могат да подпишат договор по отношение на подялбата на общите задължения. Ако има спор, тогава той ще бъде внесен в съда под формата на иск.

5.3. Има ли единият съпруг претенции за изравнително плащане?

По време на брака или след неговото унищожаване, даден (бивш) съпруг може да изиска подкрепа от другия (бивш) съпруг, пропорционална на средствата на последния, ако неговите действия са допринесли за прекратяването на брака и ако подкрепата е необходима за осигуряване на предишния стандарт на живот на подаващия иск съпруг ( чл. 81 от ГК).

Ако един съпруг, докато администрира имуществото на другия съпруг, направи необходими разходи от своето собствено имущество, тогава при прекратяване на подобно администриране, той/тя може да изиска от другия съпруг възстановяване на тези разходи до размера, в който той/тя не е задължен да ги покрива (чл. 101 от ГК).

Ищецът преценява своя иск, а в случай на спор се ангажира експерт. Освен това съгласно режима на имуществена общност, даден съпруг трябва да възстанови изразходеното от него/нея от имуществената общност, което е било в полза на неговото отделно имущество. Ако даден съпруг е направил разходи от своето отделно имущество в полза на имуществената общност, той/тя може да изиска изплащане от имуществената общност (чл. 138 от ГК).

Всеки съпруг, независимо от това какъв режим на имуществени отношения е приложим, има право да разполага свободно със своето собствено имущество в случай на смърт (чл. 88 от ГК).

Преживелият съпруг наследява починалия съпруг независимо какъв режим на имуществени отношения е бил приложим между съпрузите по време на брака (чл. 392 от ГК).

Преживелият съпруг получава същия дял от имуществото на починалия, както всяко дете, ако броят на децата е по-малък от четири. Ако броят на децата е четири или повече, той/тя получава една четвърта (чл. 393 от ГК).

Ако починалият съпруг няма живи низходящи наследници, нито е осиновил деца, преживелият съпруг получава половината от наследството и, допълнително, обзавеждането от жилището на съпрузите.

Ако няма живи низходящи наследници, осиновени деца, възходящи наследници, братя или сестри или техни деца, или ако живите наследници не предявят своя дял, цялото наследство отива при преживелия съпруг (чл. 396 от ГК).

Не, латвийското законодателство не урежда специален режим за имуществени отношения за мултинационални двойки.

Латвийското законодателство признава единствено бракове между хетеросексуални лица. Не съществуват закони, уреждащи регистрирани или нерегистрирани съжителства.

Всички спорове в сферата на гражданското право са предмет на съда. Те ще бъдат гледани от районен (градски) съд, с изключение на разглеждането на дела от регионален съд, в съответствие със закона.

Ако подялбата на имуществото се извършва по време на процедури по развод, принципно е компетентен съдът в района, в който ответникът има обичайно пребиваване (чл. 26, ал. 1 от Латвийския граждански процесуален кодекс).

Ако във взаимните отношения са намесени страни, се прилага Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, юрисдикцията на латвийските съдилища се определя в съответствие с предписанията на този регламент.