1.1. Кой закон се прилага във връзка с имуществото на двойката? Кои критерии/правила се използват за определяне на приложимото право? Кои международни конвенции трябва да се спазват по отношение на определени държави?

За недвижимо имущество се прилага правилото lex rei sitae (право на държавата по местонахождение). Това означава, че имуществото е предмет на правото на държавата, в която се намира.

1.2. Имат ли съпрузите възможност на избор на приложимото право? Ако това е така, с какви принципи се управлява този избор (напр. избор на закони, формални изисквания, ретроспективна дейност)?

Няма възможност за съпрузите да избират правото, регламентиращо техния режим на имуществени отношения.

2.1. Моля, опишете общите принципи: Кои вещи са част от съпружеската имуществена общност? Кои вещи са част от отделни имоти на съпрузите?

При липса на брачен договор се прилага имуществена общност между съпрузите (чл. 1316 на Малтийски граждански процесуален кодекс (ГПК)). Имуществената общност се състои от цялото имущество, което е придобито от всеки от съпрузите, чрез упражняване на неговата/нейната професия, плодовете, произтичащи от имуществото на всеки от съпрузите и движимото и недвижимо имущество, придобито възмездно от един от съпрузите по време на брака. Всяко имущество, придобито от един от съпрузите чрез дарение или наследство, се счита за лично имущество на съпруга, който го получава или наследява.

2.2. Има ли правни предположения относно приписването на собственост?

Ако няма доказателства за противното, цялото имущество, което съпрузите притежават или единият от тях притежава, се счита за част от имуществената общност (чл. 1321, ал. 1 ГПК). Ако не е сключен брачен договор, се приема, че цялото движимо и недвижимо имущество, придобито срещу заплащане от един от съпрузите по време на брака, принадлежи еднакво на двамата съпрузи.

2.3. Трябва ли съпрузите да правят опис на активите? Ако това е така, кога и как?

Законът не налага никакво задължение, но съпрузите могат, в случай на брачен договор, да направят опис на активите, притежавани от всеки един от тях

2.4. Кой е отговорен за администрирането на собствеността? Кой има право да се разпорежда със собствеността? Може ли единият съпруг да се разпорежда/да администрира собствеността сам или е необходимо съгласието на другия съпруг е (напр. в случаи на разпореждане с дома на съпрузите)? Какъв ефект има липсващото съгласие върху валидността на една правна сделка и за изпълнението му срещу трета страна??

Действията по обичайно разпореждане със съпружеска имуществена общност могат да се извършват от всеки от съпрузите. Действията по извънредно разпореждане обаче трябва да се извършват съвместно от двамата съпрузи. Законът изрично постановява кои действия се приемат за част от извънредното разпореждане, при които е необходимо съгласието на двамата съпрузи (чл. 1322 ГПК).

Например съгласието на двамата съпрузи се изисква за разпореждане с недвижимо имущество, принадлежащо на съпружеската имуществена общност и на семейното жилище, дори то да принадлежи само на единия от съпрузите. Ако действия, които изискват съгласието на двамата съпрузи, се извършват само от единия съпруг без съгласието на другия, те могат да бъдат отменени по искане на последния когато такива действия се отнасят до прехвърляне на собственост или учредяване на вещно или лично право върху недвижим имот. Ако такива действия се отнасят за движимо имущество, те могат да се анулират само тогава, когато предоставят правата върху това движимо имущество по силата на безвъзмездна сделка (чл. 1326 ГПК).

2.5. Правните сделки, извършени от един съпруг, имат ли също така обвързващ ефект за другите?

Действията по обикновено управление с имущество от съпружеската имуществена общност могат да се упражнява само от единия съпруг, но те задължават и другия съпруг.

2.6. Кой е отговорен за задълженията, възникнали по време на брака? Кое имущество може да бъде използвано от кредитори, за да удовлетворят своите искове?

Двамата съпрузи са солидарно отговорни за задълженията, свързани с имуществената общност, както и за тези, които са възникнали за нуждите на семейството, с общото имущество и с личното си имущество (чл. 1327 и 1330 ГПК).

Задължения, свързани с лично имущество на единия от съпрузите, представляват част от неговите лични задължения, така както задължения, възникнали чрез извънредно управление с обща собственост, без необходимото съгласие на другия съпруг. Кредиторите на лични задължения трябва да насочват претенциите си към личното имущество на съпруга - длъжник. Ако обаче то не е достатъчно, те могат да използват общото имущество, но само до стойността на частта, която съпругът - длъжник има в общото имущество. (чл. 1329 ГПК).

3.1. Кои разпоредби могат да бъдат променени от договор и които не могат да бъдат? Кой режим на брачна собственост може да бъде избран?

Съпрузите са свободни да сключат брачен договор, чрез който да изберат режим на имуществените си отношения. Изборът може да бъде или (1) имуществена общност или (2) разделяне на собствеността или (3) общност на останалото имущество при отделно управление. При режим на общност на останалото имущество, имоти, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са под владение и разпореждане на съпруга, който ги е придобил, както ако той / тя е изключителен собственик (чл. 1339 ГПК). При прекратяване на общността на останалото имущество, окончателното останало имущество на съпрузите, които съществуват след приспадане на задълженията, се изравняват (чл. 1341 ГПК).

3.2. Какви са формалните изисквания и с кого трябва да се свържа?

Брачният договор трябва да се извърши чрез публичен акт. Страните следва да се обърнат към нотариус.

3.3. Кога може да бъде сключен договорът и кога влиза в сила?

Ако брачният договор е сключен преди брака, той влиза в сила в момента на сключване на брак. Въпреки това, що се отнася до трети лица, брачният договор влиза в сила от датата, на която нотариусът го е регистрирал в публичния регистър. Ако брачният договор е сключен след сключването на брака, той влиза в сила от датата на сключване на договора по отношение на съпрузите, а по отношение на третите лица - от датата, на която нотариусът го е регистрирал в публичния регистър.

3.4. Може ли съществуващият договор да бъде променен от съпрузите? Ако е това така, при какви условия?

Да, брачният договор може да бъде променен, но всяка промяна, направена след сключването на брака, изисква съгласието на председателя на съда на доброволната юрисдикция. Съществуващите кредитори, които имат право на иск, възникнал преди изменението, няма да бъдат засегнати.

3.5. Може ли брачният договор да има обратна сила според националното законодателство на вашата страна, когато съпрузите сключат този договор по време на брак?

Съгласно малтийското законодателство договорът за брачен имуществен режим е в сила от деня, в който е подписан, и следователно не може да има обратно действие.

Брачният договор трябва да бъде регистриран от нотариуса не по-късно от 15 дни след датата на сключване на договора.

4.1. Съществуват ли един или повече регистри за брачна собственост във Вашата страна? Къде са те?

Съществува само един регистър. Това е публичният регистър към Министерството на правосъдието.

4.2. Какви документи се регистрират? Каква информация се регистрира?

Следната информация трябва да се регистрира: фактът, че брачен договор е сключен; датата на договора; данни за договарящите страни; както и вида на режим на съпружеските имуществени отношения, избран от страните за уреждане на техните имуществени отношения.

4.3. Как и кой може да получи достъп до информацията в регистъра?

Информацията в публичен регистър може да бъде достъпна за всяко лице, което поиска информация. Подава се обикновено искане в писмен вид в отдела за гражданско състояние се получава официален отговор в рамките на 10 дни от датата на искането. Нотариусите имат достъп до регистъра онлайн и получават незабавен отговор.

4.4. Какви са правните последици от регистрацията (валидност, излагане на възражения)?

Главната последица е, че трети страни (особено кредиторите) знаят за съществуването на брачния договор.

4.5. Може ли брачен договор, сключен в чужда държава съгласно чуждото законодателство, да бъде регистриран във вашата страна? Ако да, при какви условия или формалности?    

Съгласно малтийското законодателство не е възможно да се регистрира брачен договор, съставен в чужбина, но те се признават. На нотариуса трябва да бъде представен официален превод.

5.1. Как се разделя собствеността (вещните права in rem)?

Това зависи от режима на съпружески имуществени отношения, който е приет. Ако се оспорва развода / раздялата, тогава съдът е този, който решава как да бъде разделен имотът. Ако няма оспорване, тогава самите съпрузите са тези, които решават и решението им подлежи на потвърждаване от съда. Член 1333 от Гражданския кодекс предвижда, че общото имущество се разделя чрез прехвърляне на всеки от съпрузите на половината от имуществото, формиращо съпружеската имуществена общност.

5.2. Кой е отговорен за съществуващите дългове след развод/раздяла?

Това зависи от режима на съпружески имуществени отношения, който е приет. Ако се оспорва развода / раздялата, тогава съдът е този, който решава как да бъде разделен имотът. Ако няма оспорване, тогава самите съпрузите са тези, които решават и решението им подлежи на съдебна ратификация. Член 1333 от Гражданския кодекс предвижда, че общото имущество се разделя чрез прехвърляне на всеки от съпрузите половината от активите, принадлежащи на съпружеската имуществена общност.

5.3. Има ли единият съпруг претенции за изравнително плащане?

Под режима на съпружеска имуществена общност всеки от съпрузите трябва да обезщети общността, ако той / тя е използвал съпружеско имущество за погасяване на собствени задължения (чл. 1331, ал. 1 ГПК). Ако е било използвано лично имущество на някой от съпрузите за погасяване на задължение на общността, той/тя има правото на обезщетение (чл. 1331, ал. ГПК). Обезщетяването се извършва чрез прехвърляне на пари (чл. 1331, ал. 3 ГПК).

Това зависи от това дали съпругът, който е починал по-рано, е оставил валидно завещание или не. Съпрузите са свободни да назоват един друг за универсални наследници на целия им имот в завещанието. В този случай потомците на починалия съпруг могат да претендират за запазената част, предназначена за тях (въпреки че това рядко се претендира). В случай на липса на завещание, ако починалият има потомци, децата (или техните потомци, ако децата вече са починали по времето на смъртта на съпруга) получават половината от наследството, а другата половина се прехвърля на преживелия съпруг (чл. 808 ал 1 ГПК). Преживелият съпруг има право да продължи да живее в своето основно местопребиваване (чл. 633 от ГПК). Ако починалият няма деца или други роднини, преживелият съпруг е единствен наследник (чл. 810 от ГПК).

Не.

Глава 571 от новия Закон за съвместното съжителство от законодателството на Малта предвижда специални разпоредби за ‘обичайното, основно, общо жилище’ само в случаите на регистрирани партньорства.

При смърт на един от регистрираните партньори, ако общото жилище е съвместна собственост, преживелият има право на обитаване през целия си живот или докато той/ тя не сключи брак, граждански съюз или друго регистрирано партньорство.

Ако общото жилище е било собственост на починалия регистриран партньор, преживелият се ползва от правото на обитаване на споменатото жилище за период от години, равен на броя на годините, през които съжителстващите са съжителствали, при условие че броят на годините не може да надвишава 15. Същевременно законът предвижда, че това право на обитаване се ползва ‘vita durante’ от преживелия или докато той/ тя не сключи брак, граждански съюз или друго регистрирано партньорство.

По отношение на движимото имущество, законът поражда опровержима презумпция, че съжителстващите имат право на равна част от движимите вещи, намиращи се в ‘обичайното, основно, общо жилище’ , придобити през периода на съвместното съжителство.

Извън обхвата на прилагане на Регламент на ЕС 2201/2003, малтийските съдилища имат юрисдикция за производство на развод ако поне един от съпрузите има постоянно местожителство Малта към датата на подаване на молба за развод пред компетентния граждански съд, или ако поне единият от съпрузите е с обичайно местопребиваване в Малта за период от една година непосредствено преди подаване на молбата за развод.