1.1. Кой закон се прилага във връзка с имуществото на двойката? Кои критерии/правила се използват за определяне на приложимото право? Кои международни конвенции трябва да се спазват по отношение на определени държави?

Имущественият режим между съпрузите се урежда от правото на държавата, граждани на която са и двамата съпрузи. Ако те са граждани на различни държави, приложимо е правото на държавата по общото им обичайно местопребиваване. Ако съпрузите са граждани на различни държави или нямат общо обичайно местопребиваване, се прилага правото на държавата по последното им общо местопребиваване. Ако приложимото право не може да бъде определено съобразно тези правила, се прилага хърватското право (член 36 от Закона за международното частно право).

Приложимото право спрямо договорния имуществен режим между съпрузите е правото, приложимо спрямо законния имуществен режим между съпрузите към момента на сключване на договора.

Република Хърватия не e страна по Хагската конвенция от 1978 г. относно приложимото право по отношение на имуществения режим между съпрузи.

Двустранни спогодби за международна правна помощ, които съдържат колизионни норми, уреждащи имуществените отношения между съпрузите, са сключени с Република Чехия, Унгария, Монголия, Полша, Румъния, Руската Федерация и Република Словакия (повече информация може да бъде намерена на http://www.mprh.hr/bilateralna-suradnja-01).

1.2. Имат ли съпрузите възможност на избор на приложимото право? Ако това е така, с какви принципи се управлява този избор (напр. избор на закони, формални изисквания, ретроспективна дейност)?

Самото хърватско право не предоставя възможност за избор на приложимо право, така че ако и двамата съпрузи са хърватски граждани, такъв избор не се допуска. Ако обаче единият съпруг е гражданин на друга държава и ако правото, което е първоначално приложимо спрямо имуществените отношения между съпрузите (правото, приложимо в момента, в който съпрузите са сключили договора), позволява такъв избор, съпрузите могат да направят избор на приложимо право (член 37 от Закона за международното частно право), ако действието от прилагането му не би бил в противоречие с обществения ред (Конституцията) на Република Хърватия (член 4 от Закона за международното частно право).

2.1. Моля, опишете общите принципи: Кои вещи са част от съпружеската имуществена общност? Кои вещи са част от отделни имоти на съпрузите?

Съгласно хърватското право, съпрузите имат лично имущество и общо имущество (Член  35 от Закона за семейството). Общото имущество включва цялото имущество, което съпрузите са придобили от своята работа през време на брака или имуществото, натрупано от това имущество (Член 36 от Закона за семейството).

Имуществото, което съпругът притежава в момента на сключване на брака, остава негово лично имущество. Личното имущество включва и имуществото, което съпругът е придобил през време на брака по наследство или по дарение.

2.2. Има ли правни предположения относно приписването на собственост?

По силата на закона, съпрузите са съсобственици при равни дялове в общото имущество, освен ако са сключили договор, който да урежда имуществените им отношения по друг начин.

2.3. Трябва ли съпрузите да правят опис на активите? Ако това е така, кога и как?

Хърватското право не изисква съставянето на опис на активите.

2.4. Както е посочено в точка 2.1, съпрузите могат да имат лично имущество и общо имущество.

Управлението на личното имущество на съпрузите се урежда от режима на управление на лично имущество.

По отношение на общото имущество се прави разграничение между обикновено и извънредно управление.

За обикновено управление (обичайна поддръжка, експлоатация и използване на актива по обичайното му предназначение) е достатъчна декларация от единия съпруг, а съгласието на другия се презюмира.

За извънредно управление (промяна на предназначението на актива, съществени ремонти, продажба, учредяване на ипотека и пр.) на недвижими имоти и движимо имущество, собствеността върху което подлежи на регистрация, е необходимо съпрузите да заявят волята си съвместно или единият от тях да представи дадено от другия писмено съгласие с нотариална заверка на подписа.

Непредставянето на писмено съгласие от страна на единия съпруг не засяга правата и задълженията на добросъвестно действащото трето лице (член 37 от Закона за семейството).

2.5. Правните сделки, извършени от един съпруг, имат ли също така обвързващ ефект за другите?

Задълженията и пасивите, поети преди сключването на брака, както и тези, поети по време на брака в самостоятелно качество и несвързани със задоволяване на текущите нужди на брачния съюз, нямат правнообвързващо действие спрямо другия съпруг (член 43 от Закона за семейството).

2.6. Кой е отговорен за задълженията, възникнали по време на брака? Кое имущество може да бъде използвано от кредитори, за да удовлетворят своите искове?

И двамата съпрузи са отговорни за дълговете, поети от единия от тях с цел задоволяване на нуждите на брачния съюз, както и тези, поети съвместно във връзка с общото имущество (член 43 от Закона за семейството).

3.1. Кои разпоредби могат да бъдат променени от договор и които не могат да бъдат? Кой режим на брачна собственост може да бъде избран?

Съпрузите могат да сключат договор за уреждане на семейното имущество, с който да уредят имуществените си отношения във връзка с тяхното настоящо и бъдещо имущество (член 40 от Закона за семейството).

Съпрузите могат да определят своите имуществени отношения автономно и в свой най-добър интерес, като предвидят кои от техните активи ще формират част от общото имущество и кои ще бъдат лично имущество на съпрузите (член 36 от Закона за семейството). За някои въпроси, например относно управлението или подялбата на имущество, трябва да бъдат взети предвид разпоредбите на Закона за собствеността и другите вещни права.

Законът за семейството не регламентира договорите за уреждане на семейното имущество, като по този начин позволява съществуването на всякакви договори, които не противоречат на императивните законови разпоредби. Съществуват ограничения относно прилагането на чуждестранно право, тъй като не е позволено да се предвижда приложение на чуждестранно право спрямо имуществените отношения в един договор за уреждане на семейното имущество (член 42 от Закона за семейството), ако и двамата съпрузи са хърватски граждани. Ако единият съпруг е гражданин на друга държава обаче, се прилага Законът за международното частно право (виж 1.2.).

3.2. Какви са формалните изисквания и с кого трябва да се свържа?

Договорът за уреждане на семейното имущество трябва да бъде сключен в писмена форма и подписите на съпрузите трябва да бъдат заверени от нотариус (член 40, алинея 3 от Закона за семейството).

3.3. Кога може да бъде сключен договорът и кога влиза в сила?

Договорът за уреждане на семейното имущество може да бъде сключен преди или по време на брака.

3.4. Може ли съществуващият договор да бъде променен от съпрузите? Ако е това така, при какви условия?

Съпрузите могат да изменят действащия договор за уреждане на семейното имущество или да сключат нов такъв във всеки един момент, ако са изпълнени всички посочени по-горе предварителни условия

Съгласно хърватското право, не съществува задължение за вписване на договорите за уреждане на семейното имущество.

5.1. Как се разделя собствеността (вещните права in rem)?

Всеки от двамата съпрузи има право да внесе иск в съда за разделяне на имущество след прекратяването на брака (в случай на развод) и по време на брака. Освен това, съпрузите могат да се споразумеят относно подялбата на общото имущество. В случай на несъгласие относно подялбата съдът се произнася съгласно правилата на гражданскопроцесуалните нормативни актове. Освен ако съпрузите са се уговорили друго, тяхното общо имущество се поделя по равно. Делбата на недвижимо имущество, представляващо част от общо имущество, може да бъде извършена на равни части (ако има няколко недвижими имота), геометрично чрез делба на парцел, чрез гражданско прекратяване (продажба на имуществото и подялба на постъпленията), чрез плащане или чрез предоставяне на право на ползване. Движимите активи, формиращи част от общо имущество, могат да бъдат разделени в равни части (ако има няколко актива), чрез гражданско прекратяване, плащане или физически.

5.2. Кой е отговорен за съществуващите дългове след развод/раздяла?

Отговорността на съпрузите за съществуващи дългове след развода се подчинява на същите правила, като описаните в точка 2.6.

Ако липсва договор за уреждане на семейното имущество, който да предвижда друго, преживелият съпруг може да поиска отделяне на общо имущество в хода на процедурата по наследяване, провеждана пред нотариус, в който случай това имущество не представлява част от наследството.

При отделяне на общо имущество, преживелият съпруг или съпруга наследява останалата част от имуществото на починалия (в случаи, различни от наследяване по завещание) според първия или втория ред на наследяване. В първия ред на наследяване преживелият съпруг или съпруга наследява същия дял като детето на починалия (член 9 от Закона за наследството). Ако починалият не е имал деца, неговият/неговата съпруг/а и родители наследяват имуществото в равни дялове (едната половина е за съпруга, а другата – за родителите). Ако починалият няма и живи родители, преживелият съпруг/а наследява цялото имущество (член 11 от Закона за наследството).

He.

Съгласно Закона за семейството, извънбрачен съюз е съюз между неомъжена жена и неженен мъж, който продължава поне три години или по-малко, при условие че в периода на съжителство е родено дете (член 11 от Закона за семейството).

Хърватското право не предвижда регистрация на извънбрачния съюз. Във всеки конкретен случай съдът решава дали са изпълнени всички условия за наличието на извънбрачен съюз.

Спрямо извънбрачния съюз между мъж и жена, отговарящ на изискванията, предвидени в член 3 от Закона за семейството, се прилагат същите разпоредби на Закона за семейството като тези относно съпрузите

В Република Хърватия еднополовите съюзи се уреждат от Закона за житейското партньорство. Съгласно същия, житейско партньорство е регистриран в компетентния орган брачен съюз на две лица от един и същи пол (член 2 от Закона за житейското партньорство). Еднополовите брачни съюзи могат да съществуват и като неофициални житейски партньорства, които не са регистрирани, при следните условия: съюзът съществува в продължение на повече от три години и от началото му са изпълнени останалите условия, необходими за неговата валидност (член 3 от Закона за житейското партньорство). Имуществените отношения между страните в житейското партньорство и неофициалното житейско партньорство се уреждат от режим, аналогичен на режима на общо и лично имущество (вж. точка 2.1).

Съгласно общите правила за компетентност, хърватските съдилища имат международна компетентност по дела, в които ответникът е с обичайно местопребиваване в Република Хърватия (член 46, алинея 1 от Закона за международното частно право).

Хърватските съдилища имат международна компетентност и при спорове за семейно имущество, ако ответникът не е с обичайно местопребиваване в Република Хърватия, но ищецът е с обичайно или временно местопребиваване в Хърватия към момента на предявяване на съдебния иск (член 59, алинея 1 от Закона за международното частно право).

Ако по-голямата част от семейното имущество се намира в Република Хърватия, а останалата част е в чужбина, съдът може да постанови решение относно имуществото, което се намира в чужбина, само ако постанови решение за имуществото, намиращо се в Република Хърватия и само ако ответникът се съгласи с това (член 59, алинея 2 от Закона за международното частно право).

Хърватските съдилища обаче, имат изключителна компетентност спрямо спорове относно правото на разпореждане с недвижимо имущество, намиращо се на територията на Република Хърватия (член 56 от Закона за международното частно право).

Съпрузите могат да се уговорят за компетентност на чуждестранен съд само ако единият от тях е чуждестранен гражданин и ако случаят не попада в изключителната компетентност на хърватските съдилища.

Съпрузите могат да уговорят компетентност на хърватските съдилища, ако поне един от тях е хърватски гражданин (член 49, алинея 2 от Закона за международното частно право).